Интернет насилниците и „изнасилвачи“ са на един социален косъм от това да станат такива и в реалния свят

На фона на всичко това, имаме една група политически импотентни лидерчета на партийки тук и там, които имат за цел да разпалват повече конфликти, за да се харесват на най-долната прослойка.

Накъде може да избие всичко това, ако не в пренасяне на случилото се в Метавселената наяве?

Оказва се, че моралът е сред най-последните неща, които биха спрели хората да убиват и изнасилват, да крадат, да бъдат най-гнусните версии на самите себе си.

И дебилите следват. И се радват. И, както днес пикаят по паметниците, утре пикаят по цялото общество.

Искате да няма маски? Вдигнете се на бунт и със сила си вземете „правото“, блокирайте града, рушете, заплашвайте, цапайте, заплашвайте още, нападайте, бийте. Това е новото „нормално“.

Искате съседката? Същата работа: вземете си я със сила, не питайте. Агресията е новата норма, защото е „мачовска“, вие мъже ли сте или на петела човката?

Когато споделила преживяното, срещнала недоброжелателни коментари, които ѝ препоръчвали да не си е правила женски аватар и определили оплакването ѝ като „жалък плач за внимание““.

Марк Зукърбърг стартира Метавселената на Facebook (виртуална вселена) и веднага това „огледало“ на човешката психика ни показа колко грозно и долно нещо е човекът.

Но, за да не се разпенват някои фантазьори прекалено много, едно напомняне: още не живеете в Метавселената, още живеете в този свят, в който съществуват последиците и доживотният затвор.

Политически импотентните лидери, те нямат проблем с това, те имат охрана. Те нямат и проблем с това да запалят напрежение, че дори и няколко трупа да си пишат на сметката. Стига това да донесе политически дивидент.

Това, което ги спира, е страхът от наказание и преследване. Един път – наказание от правоохранителните органи, втори път – наказание от обществото. Но при всички положения НЕ Е моралът.

„60 секунди след включването си бях словесно и сексуално тормозена от 3-4 мъжки аватара, поне с мъжки гласове, които групово изнасилиха моя аватар и снимаха“ – разказва 43-годишната майка от Лондон Нина Джейн Пател в свое писмо до Medium.

Интернет досега беше една малка метавселена. В него липсваше самият изнасилвач и трябваше коментаторчетата да се вихрят под новините, свързани с истински изнасилвания. Там те развързваха торбата с лудостта си и обвиняваха жертвите, подиграваха им се, наричаха ги „търсачки на внимание“. Може би е правилно предположението, че те самите са си били готови изнасилвачи, но са се страхували да извършат самия акт. Поради страх. Точели са лиги, самозадоволявайки садистичното си удоволствие, нападайки жертвата след случилото се. Яли са трохите на реалния извършител, сипейки хули по жертвите му.

Те казват неща като: „Да видим как ще ме спрат!“ или „Да видим какво ще ми направят!“ по различни поводи (в последно време – ваксините и сертификатите) и така изпращат посланието на феновете си, че правилата вече са в миналото, а днес на почит е грубата сила и заплахите, ръгането с главата напред и бабаитлъкът. Шепа агресивни шофьори в Канада ги наричат „цяла Канада“, при положение, че канадците не подкрепят протеста, а страдат от него. Но кадрите с пропагандата показват някакви хора, които са „за“ и веднага политически импотентните се заиграват с възможността да кажат: „цяла Канада“.

Впечатление прави и тази част от разказа, в която жената обяснява как други участници се радвали на случващото се и дори я обвинявали, че сама си е виновна, защото си е избрала женски аватар. Звучи точно както в истинския живот – онези, които обвиняват жертвите, че сами са си виновни. Според тях това, че се е оплакала, било „жалък плач за внимание“. Като в живия живот.

Значи – от една страна имаме социален експеримент (Метавселена), който доказва какво представляват скритите и потискани желания и същности на хората, как те са движени най-вече от агресия и садизъм; от друга страна имаме политици, които показват и проповядват на хората, че скриването и потискането вече не е нужно.

Там няма реални наказания. Дори да ти изтрият аватара, нищо не следва за теб в истинския живот. Ако го направиш на улицата, ще те арестуват и в затвора ти ще си женският аватар. Или близките на жертвата, или приятелите ѝ, ще те потърсят, намерят и ще ти се строи светът тесен. Може и да не се случи, но може и да се случи. Може и да не те хванат, но може и да те хванат. Този тип мижитурки обаче са страхливи. Но фокусът тук е друг: че страхът пази голяма част от човешките боклуци сдържани. Далеч не моралът.