Караджов: Плащаме, защото ГЕРБ са подписали договорите, хвърлят се пиратки

„Отделно има и средства, които идват по европейските програми за т.нар. ново строителство.“

„Прилича на някаква пиратка, която ти хвърлят в краката и ти се смеят, а тя само произвежда звук и дим, нищо повече. Това е тяхна грешка, за която ние продължаваме да плащаме, техни грехове“, посочи още Караджов.

„Разбирането в Министерски съвет, в цялото правителство е, че трябва да започнем от ремонтирането на републиканската пътна мрежа. Затова съм си поставил амбициозна задача – 4 години по около 3 хиляди километра да ремонтираме.“

2,4 милиарда са средствата, които ще отидат директно от бюджета за пътища, уточни регионалният министър.

Няма как на този етап настоящото управление да спре да плаща по договори, сключени от предишното. Това обясни в интервю за БНР вицепремиерът и министър на регионалноторазвитие и благоустройството Гроздан караджов.

Въпрос на няколко месеца е да се отпуши процедурата за пътя Русе – Велико Търново и да започне реалното строителство, смята той.

Едва след поръчания от Министерския съвет финален правен анализ на всички възможни рискове ще мога да предложа решение, поясни министърът на регионалното развитие.

Напролет ще се вземат мерки, така че да се ограничи изпреварването в Кресненското дефиле, съобщи Гроздан Караджов. „Основният фактор убиец там е рисковото изпреварване.“

Последиците за държавата са различни, ако това заобикаляне е унищожаемо или нищожно юридически, уточни Караджов.

Пътната мрежа е в ужасно състояние, отбеляза още министър Караджов, споменавайки „пътища, които над 20 години не са пипани“.

Тук няма нищо сензационно. Това е пиратка, която се хвърли в парламента и звучи и изглежда атрактивно, но в нея няма никакво съдържание, категоричен е Гроздан Караджов.

„Без тези данни аз не мога да се обърна към Народното събрание. Единият възможен вариант е НС да ги санира, да ги оздрави тези нездрави договори и да се продължи с тях. Другият вариант е да се сезира съдът и съдът в своето решение ще определи как се развързват тези отношения окончателно.“

„Спорът не е дали изобщо, в европейски директиви или в българския закон за обществените поръчки има предвидена възможността да се сключват договори без провеждане на състезателна процедура. Такава възможност има и тя на жаргон се нарича инхаус, тоест вътрешна – аз на своето си дъщерно дружество мога да му възложа нещо, ако съм публичен възложител, без да минавам през конкурсна процедура, но, едно много важно условие е, че дъщерното ми дружество трябва да може да свърши 80% от възлаганата работа или повече.

„Тези договори са такива, но докато съдът не ги прогласи за нищожни или за унищожаеми, в двата случая ще има различни правни последици и различни, огромни рискове за държавата – в единия от случаите: когато са унищожаеми. Огромни рискове. Рискове, които достигат до 50% от горецитираните суми, не са за пренебрегване“, заяви Гроздан Караджов.

В нашия случай говорим за сключени договори за 4 милиарда за АМ „Хемус“, за 1 милиард за пътя Ботевград – Видин, за половин милиард за свлачища. В тези всичките договори АПИ възлага на дружество, което също е собственост на МРРБ да направи магистрали, пътища, да оправи свлачища, без това дружество - „Автомагистрали ЕАД“, да има и най-малката възможност да го свърши само. Във всички тези договори „Автомагистрали ЕАД“ е превъзложило на други изпълнители, други подизпълнители свои, всичката работа да я свършат те, а те запазват една комисионна, която в някои договори варира от 8%, в други стига до 14%. Законът за обществените поръчки е бил заобиколен. Защо – аз мога само да гадая“, коментира Гроздан Караджов в предаването „Неделя 150“.

По въпроса за разширяването на обхвана на ТОЛ-системата Караджов подчерта, че европейският принцип е съотношение 2:1 от заплащаното от тежкотоварните превозвачи и съответно от гражданите за винетки, а у нас е обратното – близо 280 милиона плащат гражданите, а ставката за тежкотоварния превоз за второкласните пътища е нула. Не се предвижда увеличение при винетките.

Според Гроздан Караджов през последните години е налице местен феодализъм, а „държавата се е изключила от функциите си в малкия и средния град, а местният елит решава всички въпроси така, както може би някога БКП структурите решаваха за всичко“.