ВМРО скочиха за искането историческата комисия София-Скопие да бъде спряна за 2 години

Историческа справка:

На 4 май 1903 г. при село Баница, днес в Гърция, пада убит войводата Гоце Делчев. Погребан е в селото, но през 1906 г. Михаил Чаков разкопава гроба на войводата. Костите са прибрани в сандъче, което е скрито при олтара на черквата.

Поклон!

Преговорите за членство на Македония в ЕС да бъдат спрени за 2 години, колкото искат да бъде блокирана историческата комисия те! И щом официалните лица в Скопие не почитат паметта на Г оце Делчев, то нека върнат костите му в Дома на македонските българи в София! България си иска войводата и ще го почита подобаващо, се посочва в позиция на ВМРО-БНД.

В същото време, щом тленните останки на войводата Гоце Делчев не се почитат подобаващо от страна на политиците в Скопие, то нека бъдат така любезни и да ги върнат там, където им е мястото – в София, в Дома на македонските българи (Македонския дом) на улица „Пиротска“ и „Георг Вашингтон“, от където комунистическите власти ги взимат, извършвайки национално предателство, и ги предават на Югославия.

Всяко действие, всяка реакция в дипломацията - било то положително или отрицателно, би следвало да има реципрочен отговор. Историята на България не се търгува. Тя не е разменна монета. Тленните останки на Гоце Делчев също. Той е част от българската история! Това трябва да бъде кристално ясно както на новите български политици, така и на новите политичари в Скопие.

Именно на днешната дата обаче ставаме свидетели на арогантно и непочтително отношение от страна на политиците в Скопие, където през 1946 година от комунистическите власти в България са предадените костите на легендарния стратег и идеолог на БМОРК, по-късно преименувана във ВМОРО или последвалата я като правоприемник в борбата ВМРО. Именно на тази паметна дата обаче се оказва, че нито премиерът на Македония Ковачевски, нито външният министър Османи, нито президентът Пендаровски ще уважат церемонията по почитане паметта на Гоце Делчев в храма „Св. Спас“ в Скопие заедно с българската делегация.

На днешната паметна за историята ни дата – 4 февруари, се честват 150 години от рождението на легендарния войвода Георги (Гоце) Николов Делчев. Гоце Делчев е идеолог и емблема на борбата за освобождението на изконно българската земя – Македония.

По време на Балканската война (1912 г.) сандъчето с костите на Гоце Делчев е отнесено в Ксанти, където Михаил Чаков е бил комендант. След Ньойския договор (27 ноември 1919 г.) костите на войводата Делчев са преместени от Ксанти в семейния дом на Михаил Чаков в Пловдив и остават там до 1923 г.

Политическите грешки на настоящите управляващи в България доведоха след себе си не до промяна и „прекрасен“ развой на отношенията, както се опитаха да го представят. Точно обратното – те предизвикаха и обостриха арогантността на властта в Скопие. След като българският министър-председател Кирил Петков не отдаде почит и не посети саркофага на Гоце Делчев преди дни, днес вече и тези, които се опитваха години наред да подменят историята и да си присвоят легендарния войвода, няма да бъдат на церемонията, редом със закъснялата българска делегация.

През 1946 г. комунистическата власт ги взима и ги предава на Югославия. Тленните останки на легендарния войвода са погребани в църквата „Свети Спас“ в Скопие. По пътя от София до Скопие българите са излизали да се поклонят на конвоя, натоварен с пренасянето на костите.

През май 1923 г. костите са пренесени в София и цяла седмица, заедно с костите на Георги Стойков Раковски, са изложени в църквата „Света Неделя“, където тълпи от българи се стичат, за да им отдадат почит. След това костите на Гоце Делчев са поставени в специално дървено сандъче и до 1946 г. са се съхранявали в Дома на македонските българи (Македонския дом) на улица „Пиротска“ и „Георг Вашингтон“.

Съвпадение на служебни ангажименти или поредна демонстрация от страна на политиците там е това? Като вземем под внимание и изказването на ръководителя на историческата комисия от страна на Македония, че трябва да бъде преустановена дейността ѝ за 2 години, за да се задвижат другите процеси, в съчетание с демонстративната среща на Пендаровски с „ОМО Илинден“ и една поредица други недопустими изказвания, то следва изводът, че единствената правилна политическа позиция от страна на България трябва да е само една – замразяване на преговорите за членство на Македония за периода, за който те искат спиране на работата на междудържавната комисия по исторически въпроси!

Усмивката и наивността в политиката не винаги пораждат добронамереност и разум. В този случай е точно обратното. А липсата на исторически познания заедно с див популизъм и екзалтиран ентусиазъм за личностно себедоказване именно в междудържавните отношения винаги в исторически план са били възможно най-лошата комбинация.