Отворено писмо до правителството

За първото полувреме не показахте никаква игра. С нетърпение очаквам второто, и ако най-доброто ви постижение ще бъде автогол, по-добре мачът ви да свършва по-бързо.

Опровергайте ме, моля ви. И умната.

Знам, че сте изключително заети в правенето на разни, най-различни неща. Претоварени сте от ангажименти, симпозиуми, брифинги и т.н. Знам, че още e рано, но първото полувреме на вашия мач изтече.

Скъпо правителство,

Интервютата ви вече не пораждат възторг. Дори започват лекичко да лазят по нервите. Липсата на мисъл неусетно се замени с обичайните управленски клишета.

Като казвам добри решения имам предвид решения НЕ в полза на корпорации, инвеститори, банки, НПО-та и т.н..

Никой престъпник не е обвинен, никой не е в затвора. Усещането за несправедливост се засилва.

Възторжените ви обещания заглъхват. Резултатите ги няма. Тоест, сигурен съм, че могат да се покажат на хартия, но по никакъв начин не се усещат. Напротив. Животът на хората стана по-гаден, по-беден и по безперспективен.

Ако не ви остава време да се сещате за някои ВАЖНИ неща ще ви подскажа: Хората искат да си плащат сметките без да теглят кредити. А това значи – започнете да осигурявате работа. Оправете икономическия батак, монополите и разкарайте банковия терор. Да не говорим за картелите в бизнеса, които поддържат идиотски цени на много стоки и услуги. Да, тях ги няма на хартия, но всеки ги вижда. Вие виждате ли ги или сте толкова нависоко, че ви е трудно да погледнете надолу?

Вместо това вие се забавлявате да сменяте едни калинки с други. Това дразни. Както вървите, очаквам скоро да започнете да се занимавате и с третият пол и преустройството на външните кенефи, за да се повиши толерантността по време на изхождане. Пък може и референдум на тази тема да се направи, защото какво по-нужно от това?

Като основен мотив в медиите ни се пробутва клетата Македония все едно ни интересува. Разберете, че проблемът на Македония е македонски, и ако вие го решавате, по-добре да станете правителство на Македония. Българските проблеми са жизнено спасителни и могат да се опишат само с една дума – оцеляване.