Глад за кадри в текстилната промишленост има от близо 5 години у нас

На срещата са коментирани още новите наредби и правила, по които ще се дипломират учениците в професионалните гимназии. За първи път тази година, освен Държавен зрелостен изпит (ДЗИ) по БЕЛ, вторият ДЗИ ще бъде по теория и практика на професията.

По думите й като причина да търсят реализация в чужбина децата посочват по-високото заплащане. Интересуват се също от условията на труд и посочват като неприемливо да работят на трисменен режим.

Глад за кадри в текстилната промишленост има от близо пет години в страната. Това каза в интервю за БТА Даниела Караманова, директор на Професионалната гимназия по текстил и облекло "Добри Желязков" в Сливен, която е и председател на Националната асоциация на училищата по мода "Росица Иванова" (НАУМ). Търсенето се засили още повече след пандемията, каза тя и допълни, че работата във фирмите за текстил не е спирала и по време на локдауна, но след започването на т.нар. възстановителен период, се търсят още повече хора.

Актуалните предизвикателства в професионалното образование бяха обсъдени на тридневен форум в Сливен от 19 до 22 януари, организиран от НАУМ, в който участваха представители на професионални училища от страната, разказа още Даниела Караманова. В НАУМ членуват 30 професионални гимназии, сред които по текстил, облекло, моден дизайн, техника, технологии, екология, химична промишленост и лека промишленост, производство на кожени изделия. Обучението на учениците е свързано с всички аспекти на модното облекло - от дизайна и производството на тъканите и облеклата до визията, създадена от аксесоари, грим и прическа. Важна тема е била и връзката на професионалните училища с работодателите, като целта е реализация на учениците на пазара на труда. Присъствали са и представители на работодателите и браншовите организации от София, Русе, Пловдив и др.

В сливенската професионална гимназия се обучават 360 ученици от 23 населени места по специалностите "Моден дизайн", "Конструиране, моделиране и технология на облекло от текстил", "Компютърно проектиране и десениране на тъкани или плетени площни изделия", "Предачно производство", "Тъкачно производство", "Плетачно производство", "Апретурно, багрилно и печатно производство". Няколко от паралелките са дуални, като учениците се обучават в реална работна среда. Учебното заведение е единствено в страната, което обучава ученици в текстилни специалности, които са защитени - тъкачество, предачество, плетачество, апретура и багрене. Гимназията си сътрудничи тясно с италианския предприемач с български паспорт Едоардо Миролио.

Като полезна обмяна на опит и пример за добри практики от срещата на НАУМ, Даниела Караманова посочи реализираните STEM-центрове в Русе и Попово, свързани с конструиране, моделиране и технология на облеклото. Такъв проект предстои да разработи и сливенската гимназия по текстил.

На въпрос на БТА дали възпитаниците на гимназията се реализират професионално след като завършват, Даниела Караманова отговори, че през последните години малко отиват да работят във фирмите. Част от тях отпадат от училище, много малка част продължава във висши учебни заведения, а повечето заминават за чужбина, където не работят по специалността.

На конференцията са представени учебни помагала, одобрени от Министерството на образованието и науката (МОН), написани от екипи на професионалните гимназии и висши учебни заведения с участието на работодателите. "Това беше важно за всички, защото учебниците, по които преподаваха нашите учители, бяха много остарели - 1994 година бяха последните издания", каза Караманова. Тя отбеляза, че новите учебници могат вече да се ползват, ще бъдат публикувани и на сайта на МОН като електронни учебни помагала.

План-приемът в сливенската гимназия е свързан с необходимостта от кадри и заявка на текстилната фабрика "Миролио", посочи директорът на училището. В Сливен, известен с вековните си традиции в текстилната промишленост, има много други фирми, които се занимават с текстил. Въпреки това завършващите ученици са малко и училището не може да откликне на търсенето на работодателите, отбеляза тя. Голямо търсене на кадри за шивашки фирми има и в Русе, където е най-големият клъстер на фирми от бранша, е станало известно на срещата на НАУМ.