Д-р Светлозар Сардовски за novini.bg: Болнаво население и здравеопасна болнична система, е равно на висока смъртност

Статистиката сочи, че заразата с коронавируса обостря сърдечносъдовите заболявания. Студеното време също така е рисков фактор за тези болести, по които ние сме първенци в световните черни статистики отдавна. За експертен коментар по тези теми потърсих д-р Светлозар Сардовски, кардиолог със специалност "Вътрешни болести".

Забавянето на лечението по различни причини - хората не отиват на прегледи от страх зарази пандемията, или в самите болници им отказват прегледи пак по тази причина, всичко това води и до повишена смъртност при пациенти с инфаркти и инсулти, дори те да нямат ковид.
В последно време има увеличаване на смъртността сред населението не само у нас, а и в световен мащаб. При нас увеличението е с толкова, колкото е била смъртността по-висока преди пандемията. Смъртността се увеличава толкова, колкото по-болно е изходното население. Коронавирусът допълнително усили тази смъртност, особено при хронично болните от сърдечни заболявания. По тези болести ние сме първи в света, бяхме и преди заразата. При нас преди Ковид 19 умираха по 16-17 души от 1000, а в другите държави по 7-8-10 от 1000 души. С две думи, процентите се вдигат, поради инфекцията, но това зависи от изходното ниво.
Друга важна причина, е по-ниската ваксинация у нас на рисковите групи. 95% от всички загинали са във възраст 65 години и нагоре, които биха имали най-голяма полза от ваксините. Но много важно е също така, че имаме здравеопасна система, здравеопазването ни не е ефективно. У нас смъртността е по-голяма от средноевропейската по отношение на лечимите заболявания и по профилактиката на тези болести, които могат и да не стигат до болница.

Ковид повишава честотата на сърдечната увреда, което по принцип е характерно не само за тази инфекция, а и за повечето респираторни заболявания като грип и др.. Според известните факти досега тази увреда варира от 5% до 40%, по различните критерии, с които са правени съответните изследвания.
Сърцето може директно да се увреди от самото възпаление, причинено от вируса, но най-вече от имунната защита в опита си да го убие. Това води до директна повреда на сърдечния мускул, индиректно чрез намаляване на кислородното съдържание в кръвта при дихателна недостатъчност, което е най-честата дефектност при ковид. Освен това се повишава кръвосъсирването и образуването на много малки съсиреци, които могат да запушат кръвоносещите съдове както на сърцето, така и на всеки друг орган. Не по-маловажни са уврежданията на големите съдове като по този начин се нарушава преноса на кръвта в цялото тяло. Възможно е възпалението да доведе до спукване на плаки, каквито има по съдовете на всеки човек. Това отново води до образуване на тромб.
Косвени вреди са организационните по повод на мерките, които забавят лечението на сърдечно болните или пък направо им е отказано такова по време на пандемията. Тъй като процентите на засягане са най-различни, са направени подробни проучвания, в които е изследвана сърдечната функция въз основа на степента на прекарване на самото заразяване. Например има едно голямо проучване върху 1600 пациенти, на които е направен магнитен резонанс на сърцето, се доказва, че само при 2% е установено възпаление на мускулните клетки на сърцето. При повечето това е протекло безсимптомно. Проследявани във времето шест месеца по-късно, се оказва, че голяма част от тези увреди, се възстановяват.

Но намаляват вероятността от тежко протичане на инфекциите и опасността от смърт. Надявам се скоро да се направи по-добра ваксина, която да се прави поне веднъж годишно - като грипната, а не на всеки три месеца и дано резултатите да са по-ефикасни от досегашните.
Равносметката дотук е, че ковид инфекцията се оказа доста по-умна от човеците, които не се справиха с нея. Вирусът сам се бори със себе си - щамовете на Уханския вариант са по-заразни, но по-леки при преболедуване и така виждаме, че заразата се самоограничава. Омикронът ще премине през всички и дано създаде по-траен имунитет при хората за евентуални следващи варианти.

При аутопсии на починали пациенти пък се установява, че само при 14 на 1000 починали било установено повреждане на сърдечния мускул.
Т.е.има риск от повишаване на сърдечно съдовите заболявания, инфаркт, инсулт и подобно на тези при грипа, възникват в различна степен увреди.