„Тогава имаше и опозиция, но беше времето на огромния идеализъм, невероятно“, разказва Данка на депутата от БСП Явор Божанов, който я развежда из сградата. Пленарната зала не се е променила от времето, когато тя е била депутат, но тогава народните представители не да имали постоянни места.
"Трябва да се научим да не отричаме труда на предишните", казва Данка, Любен Дилов син вмята: "Мисля, че с тези възгледи трябва пак да се кандидатирате, може да ви издигнем от "Гергьовден".
Как Данка Иванова, най-младата народна представителка на България, която е била в Народното събрание през 1950 г. отиде сега в парламента разказва Би Ти Ви.
Тя отбелязва, че Народното събрание е „много освежено, променено, но същата сграда, същите стъпала“.
"Ръководих организация с 3000-4000 членове. С 30 села, на които трябва да се осигурят пълномощници, бригадири. С изключително много ангажименти. Да се извърши патриотична, културно-масова работа“, разказва Данка. Едва на 21 години по партийна линия е номинирана в листите за народни представители в 27-то Народно събрание. „Без опозиционни кандидати. Нямаше опозиционни листи. Така да се каже, митингова, улична опозиция, но не се подготвяше опозиция за НС. Включиш ли се в листите, с 95-99% влизаш в Народното събрание“, казва Данка.
71 години по-късно, вече на 92 г., Данка Георгиева се връща в сградата на Народното събрание и в спомените си. Спомня си, че „имаше килими, имаше много хубави килими. Впечатлявали са ме. И много се разтревожих, че ги бяха пратили чак в Кърджали. Не само се разтревожих, възмутих се“.
Данка разказва на депутата Любен Дилов-син, че за заседанията в парламента е пътувала от родния си град с влак: „Голямата привилегия беше, че можеше по ЖП тогава, нямаше автобусна мрежа, пътувахме безплатно в първа класа. Ходих в командировки колкото искаш в окръга. (…) В Свищов си работех и там си живеех“. Съседите ѝ знаели, че е народен представител и „депутатството ми създаваше някакво обаяние, някакъв престиж. Авансиран престиж. Но аз го усещах, разбирах този аванс. И тогава го разбирах. И гледах да бъда много сериозна. Все смятах, че хората, които са засмени, са несериозни. Някак преждевременно се състарих“, споделя Данка.
Данка се среща с депутата Ива Митева и разказва как е попаднала в парламента. „Стана обновление в първото обикновено НС или 27-то по ред, което обновление съхрани някои от старите народни представители. Не бяха застъпени добре жените“. Констатират, че и сега жените в парламента не са добре застъпени, но в миналото дебати не са били толкова разгорещени, защото „опозицията беше повече външна“. Вместо опозицията „може би животът беше коректив. Опитът на тези хора, които там работехме. Това беше нашият коректив. Усещането, че този закон ще е неправилен, че това е нужно“, казва Данка.
Мандатът на 27-ото НС продължава от 1950 до 1953 г. „Знаете ли, че в околията почти не ми знаеха името и викаха „Данчето от комитета“. Защото имаше още едно Данче от село, което не беше организационен работник, но за да се разграничи – „Данчето от Българене“, „Данчето от комитета“. Това ми беше нещо като фамилия“, разказва Данка, докато разглежда списъците. Спомня си, че колежките ѝ в парламента са били „трактористка, Манева – тъкачката, многостаночничка, много известна на времето, комсомолки работници. Цола Драгойчева в женския състав беше. Много уважавана като революционерка“.
От гостуване по Коледа в тв студиото на телевизионният водещ Деян Славчев станало ясно, че баба му Данка е била най-младият народен представител в България. Когато от Царство България държавата се превръща в Народна Република Данка Георгиева Иванова е на 15 години, ученичка в Свищов. В първите години на новата власт завършва училище с отличие и става председател на околийски комитет на партията.
След края на мандата си през 1953 г. Данка Иванова остава вярна на партията, но не продължава пътя си в парламента. Занимава се с история и развива научна и преподавателска кариера. А за живота на народния представител в днешно време казва: „Не прави хубаво впечатление прекаленото привилегироване, материално обезпечаване, тези материални привилегии дразнят хората“. По нейно време депутатите се обличали скромно, а за дебатите в Народното събрание тя отправя призив пред Любен Дилов-син: „Карайте се там помежду си по-цивилизовано. Защото това дава пример как да разговаряме. То е бих казала циничен, понякога бих казала хулигански стил. Примерно, вашето слово беше премерено, силно, но цивилизовано. За някои хора казвам: „Господи, какво правят в Народното събрание“.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)