СИПП представи доклад "Българският рудодобив под заплахите на ресурсния национализъм и международния популизъм"

С такава заявка започна представянето на доклада на Съвета по икономически и публични политика (СИПП) – “Българският рудодобив под заплахите на ресурсния национализъм и международния популизъм”.

“Ресурсният национализъм се изразява основно във вдигане на данъчното облагане върху суровинния сектор, заради огромните дългове на държавите по време на пандемията от COVID-19”, коментира пазарният анализаторът Преслав Райков.

“Зеленият пакт вече е тук. Европа иска да стане първият въглеродно неутрален континент в света. За България това крие много рискове, но и възможности и целта, която си поставяме с този доклад за собствена сметка – да покажем заплахите и потенциала, с който разполагаме като икономика. Да пробудим сектора, публичната власт и обществото за нашите стратегически и конкуретни предимства, а не като с “Пакета Макрон” – да проспим всичко и да стане късно.”

“Ние не произвеждаме микрочипове или ядрени реактори и в производствената верига все още сме далеч от високата добавена стойност. За сметка на това разполагаме със значими залежи на метални полезни изкопаеми – литий, мед, злато, които са ключови за батериите и всички зелени решения,” разясни икономистът Кузман Илиев.

“Макар и сравнението с останали страни с аналогични залежи и успешно развита добивна индустрия да показва добра практика от 1% до 6% от стойността на добитите метали, тук чуваме гласове в друга посока, което е вредно като политически сигнал за инвестиционната среда в България”, посочи икономистът Владимир Сиркаров.

Постоянно утежняване на администрирането на инвестиционния процес като това в България е достигнало до абсурда, при който дори Европейската Комисия не знае колко институции са отговорни за издаването на разрешения за добив на полезни изкопаеми в България, сподели финансистът Никола Филипов.

“България изостава спрямо съседите си по отношение на развитието на този сектор. На 300 км от границата ни в Сърбия се изгражда литийно-борно находище за 2 млрд. евро, което ще повиши косвено брутния вътрешен продукт с до 4%”, заяви Михаил Кръстев от Съвета.

В обобщение Илиев коментира: “Като прибавим и че в ЕП минават доклади, които застрашават самото съществуване на минни дейности и сектора у нас, заради забраната им в НАТУРА 2000, която е 35 на сто от нашата територия – ситуацията изглежда притеснително. А прекъсването на производствената верига е възможност – до година-две в Югоизточна Европа ще има и завод за микрочипове, които днес са дефицит и доведоха до спирането на Фолксваген. Трябва да действаме проактивно, а не да ни заобикалят чуждестранните инвестиции.”