„Всичките пациенти са добре, сега се поставя акцент върху психологическата подкрепа”, заяви Венко Филипче, министър на здравеопазването на Северна Македония.
„Вярвам, че така ни е било писано. Такава ни е била съдбата”, заявява Ебип Паязитовски.
„И аз спях. Опитах се да счупя прозореца, но не успях. И от там не помня какво е станало”, разказва Зулейха Яшаровска.
Четирима от оцелелите македонски граждани след катастрофата на автомагистрала „Струма” проговориха пред Нова телевизия за трагедията. Те са от село Долно Количене в Северна Македония.
А в знак на благодарност към страната ни министърът на здравеопазването в Северна Македония покани в Скопие директорът на „Пирогов” проф. Иван Поромански, където двамата се срещнаха.
Близо до него са Минир и семейството му. Той крещял на шофьора да отвори вратите.
В болница остават за лечение двама от пострадалите.
В катастрофата Ебип Паязитовски губи 17-годишния си син и съпругата си. Две седмици по-късно не може да спре да мисли за фаталния инцидент.
Защото спасените трябва да продължат живота си с болката от загубата и спомена от инцидента.
Оцеляват седем души. Всички те са от последните седалки на автобуса.
Пострадалите са с изгаряния и травми, които все още лекуват, но са в домовете си. Две седмици след катастрофата с тях продължава да работи и психолог, за да преодолеят психическата травма от инцидента.
През това време някои от будните пътници опитват да счупят стъклото.
Разследването на причините за катастрофата продължава.
„Всичко беше задимено и всички се задушиха. Нямаше време нито за викане за помощ, нито за нищо”, споделя Гюла Яшаровска.
„За съжаление, в един такъв тежък за република Македония момент ние успяхме да се включим и да помогнем на останалите живи”, каза проф. Иван Поромански.
„Имаше много дим и се задушавах, паднах. От този момент нищо не помня”, разказва Минир Яшаровски.
„Когато видях дим, счупих прозореца с дясната ръка и скочих. Ударих два пъти и се счупи прозорецът”, разказва Гюла Яшаровска. Повечето хора обаче са били заспали.
„Когато се удари, всичко изгасна. Имаше черен дим. Поех дъх и не издишвах. Не знам колко време седях така”, разказва Ебип Паязитовски. Поел си въздух, чак когато скочил навън.
„Кой може това да го забрави? Може ли някой?”, пита Минир Яшаровски.
)