Навършват се 32 години от създаването на Съюза на демократичните сили - партията на голямата промяна в българския преход и на преминаването от тоталитаризъм към демокрация.
Днес от СДС разпространиха декларация, в която призоваха симпатизантите да не престават да вярват в синята идея.
Днес от партията разпространиха декларация, в която се казва, че след три десетилетия СДС все още предизвиква емоция и вълнение сред хиляди сини хора.
През 1995 г. лидер на СДС става Иван Костов. През 1997 г. оглавяваната от СДС коалиция ОДС печели изборите и създава правителство, което има пълен мандат.
СДС се ръководи от Координационен съвет, за чийто пръв председател е избран Жельо Желев. От януари до март 1990-а СДС участва в "Кръглата маса" като опонент на БСП.
Следват мигове на ентусиазъм и възторг. Едва ли има съвременник на прехода, който да не помни големия митинг на СДС на Орлов мост през юни 1990 година. СДС печели изборите през 1991-а и създава първото си правителство, начело с Филип Димитров.
"Наличието на политическа опозиция в една страна, ролята на която в дадения случай изграе СДС е признак за демократичното развитие на тази страна", казва Жельо Желев.
"Някои хора си мислят с носталгия за комунизма, въобразявайки си, че тогава ги е имало всички тези неща, които сега ги има, само дето и нещо, което сега им липсва. Истината е обратната - повечето неща, които днес на младите се виждат естествени, всъщост тогава не можехме да ги сънуваме", заявява Димитров.
Коалицията "Съюз на демократичните сили" е създадена на 7 декември 1989 г. Учредители са десет организации, сред които "Клуб за подкрепа на гласността и преустройството", "Екогласност", "Независимо студентско дружество", КТ "Подкрепа", припомня БНТ.
След 2001-ва година настъпват процеси на разцепление в СДС. От него се отделят "Демократи за силна България" и "Съюз на свободните демократи". Сменят се осем различни председатели, сред които Надежда Михайлова, Мартин Димитров, Божидар Лукарски, Петър Стоянов.
"Каквото и си говорим, историята на СДС, създаването на СДС, първите огромни митинги, които привличаха милиони хора е най-романтичната част от историята на българския преход. Онази част от историята на българския преход, в която имаше очаквания, надежди и илюзии", коментира Петър Стоянов.
"Много неща ни липсваха, ние бяхме запознати с това какво трябва да се направи, имахме програма, даже първият СДС имаше програма, да не говорим за следващите формации и коалиции, но ние не разбирахме от тези най-важни неща - как се води битка с комунистическия режим", казва Костов.
)