"Заплатите за сервитьори или готвачи са два пъти по-високи в Австрия например, но ние можем да се конкурираме с атрактивни условия за настаняване, по-бързо оформяне на документите за разрешително за работа, липса на езикова бариера и близост до дома на балканските работници", смята Остоич.
"Около 100 000 души работят в сектора, а липсват около 30 - 35 000 души. Фирмите нямат време да чакат и много от тях започнаха кампании за търсене на квалифициран персонал", каза Остоич.
Освен на местния пазар на труда, хотелиерите и собствениците на ресторанти и барове търсят работници и в други балкански страни като Северна Македония, Босна, Сърбия и Черна гора, както и в по-далечни райони като Украйна или дори Филипините.
Те се конкурират с по-добре платени работни места в по-богатите страни от Европейския съюз като Австрия или Германия. От януари Швейцария отваря своя пазар на труда за хървати, което оказва допълнителен натиск върху туристическия бизнес.
Туристическата индустрия, съсредоточена основно върху летните месеци по популярното адриатическо крайбрежие, носи почти 20% от брутния вътрешен продукт (БВП) на Хърватия, но много сезонни работници могат да печелят повече в други страни.
Туризмът в Хърватия е изправен пред недостиг на една трета от работната си сила през следващата година. Това заяви в петък ръководителят на националното сдружение на най-големите туристически фирми в страната Велко Остоич, цитиран от Ройтерс.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)