Всякакъв повод за оптимизъм в България е чиста наивност

***

В него се казва, че ваксинираният познава опасността от болестта и се съгласява да информира, ако получи странична реакция.

Докато сме на темата с катастрофата:

Няколко събития от последната седмица… няма нужда да ги „коментирам“, защото сами по себе си те са си „коментар“ за случващото се.

Не знам дали наистина е негов цитат, но ми се струва много на място.

Но, както се казва: „всеки сам си прецèнЯ“.

Преди малко повече от месец медиите и социалните медии се взривиха от напомнянето на „сменяемата“ позиция (цитатите са от 2019 г.).

Тарикати, които искат да са първи на светофара, че да не се минат. Тарикати, които искат да си платят подкупчето на ченгето, като сгазят лука, подкупчето на оня с годишния преглед, за да им пусне таралясника със стикер, подкупчето за какво ли не.

Точно днес видях един цитат, който приписват на Морган Фрийман: „Глупост е да знаеш истината, да виждаш истината и въпреки това да предпочетеш да повярваш на лъжата“.

В парламента влезе партия, благодарение на малкото гласували. Аз я наричам „статистическа грешка“, но други виждат във „Възраждане“ следните неща: 1. Стандартната патриотарска партия в крайно-националистическия спектър, стандартно играеща по свирката на Москва; 2. „Спасители“, които изразяват волята на мълчаливото мнозинство на България (едва миналите четирите процента…); 3. Връщане на ценностите отпреди 1989 г. и завой към путинизма.

Всички изброени неща, концентрирали се в едва седмица и малко – отрязък от време – ме навеждат на мисълта, че каквото човек сам си направи, никой не може да му го направи, както и че всякакъв повод за оптимизъм в България е чиста наивност. Вероятно, за да успеем да се променим за добро, ще трябва всичко да рухне, да го доунищожим, че тогава следващите поколения да съградят върху нашите останки и оставените от нас руини. Но, разбира се, като наши наследници, те може и да доскапят нещата още повече.

Една млада жена е намерена в куфар, една млада жена е изнасилена и запалена. Това се случва малко преди международния ден срещу насилието над жените. А ТОЧНО в същия този ден срещу насилието друга жена е убита – пребита до смърт. По време на протест на същия този ден група крайно-десни влизат в шествието и започват да правят провокации, по разкази на очевидци – обиждат и нападат словесно присъстващите; полицията присъства, но не прави нищо дълго време, докато накрая напрежението ескалира.

За 45 македонци (лека им пръст) цяла България плака. За в пъти по толкова на денонощие българи, умрели от COVID, не само че няма „плач“, а и се забелязва преобладаващо количество „смеещи“ се емотикончета под новините за смъртността и болестта. Въпрос на приоритети, какво да се прави.

За тази щуротия лично аз обвинявам куцата, скапана кампания на правителството, която не разяснява нищо, както и чакането на медицинските експерти на хората просто да им стане ясно, щото, видите ли, всеки трябвало да бъде поне дотолкова интелигентен. Трябва, ама не е. А кампанията доказва, че и вие не сте цвете. А където има информационен „вакуум“, веднага се намърдват тарикати, било за слава и пари, като мангъроидите, било за политически дивиденти, като новите антиваксърски партии и движения.

И трите неща не са верни. Ваксините против коронавируси се разработват от 2002-2003 година, след появата на SARS. Изпитани са, иначе нямаше да са пуснати. Опасността от ваксините е статистически по-малка от опасността да умрете от задавяне с храна. Хората не се подписват, че производителят не носи отговорност… явно никой не е прочел текста на информираното съгласие.

Разбира се, става дума за други ваксини, ако трябва да сме напълно точни. Сега е модерно да се говори, че „не сме против ваксините, против само тези за COVID сме“. Не били изпитани и много бързо ги направили, а и се подписвали хората за това, че производителите не носели отговорност.

Резултат от всичко това: хората започнаха да коментират, че според тях цялата тая работа била „схема“ на джендърите да прокарат ЛГБТ „пропаганда“ в обществото. Спорадично се появяват и коментарите, че жените „сами са си виновни“ – тук с варианти в „мнението“ – от „щото са гадни“, през „щото са прости“ до класическото „щом се еб*т наляво-надясно, си заслужават наказанието“.

Случайно попадналият в парламента Костадинов, който обвинява почти за всичко САЩ и посолството на Америка, вече заговори за пращане в Белене на хората, които са против руските интереси – които са против опасната АЕЦ „Белене“. Макар експертите да са „за“ използването на реакторите в Козлодуй (безопасен вариант и си запазваме енергетиката), но руските интереси губят от Козлодуй. „Белене“ е опасен, но „руски“. Костадинов набляга, разбира се, не на „руската следа“, а говори за „екзекуцията на българската енергетика“. Не споменава нито дума за „Козлодуй“.

Става ясно, че колкото повече се говори за проблема с насилието над жените, толкова повече се демонизират самите жени; колкото повече се говори за насилие, толкова повече се насажда омраза към жертвите. Ясно е, че все по-малко жени ще имат силата и куража да се защитят или да сигнализират за насилието.

Това е държавата, в която живеем и която ние правим такава каквато е. Все повече влизаме към дълбокото, без да умеем да плуваме, все повече се плашим и все по-напред вървим. Не мисля, че някой ни е виновен. Не че няма виновни, просто не ми се струва, че са отнякъде си отвън.

В България наистина има проблем с маркировките, знаците, пътната дисциплина на шофьорите. Това е неизбежно, имайки предвид, че идва от манталитета. А той е на „тарикати“, които искат да получават без да работят (учи, мама, да не работиш) и строят пътища както им дойде, евтино и бързо с прибиране на много рушвети и с влагане на много некачествен труд и материали.