Църковен календар – 5 февруари

На 5 февруари Православната църква чества света мъченица Агатия (Добра) и мъченик Еладий.

Жителите на Катания благоговейно тачели нейната памет.

В този ден възпоменаваме и свети мъченик Еладий, който след като претърпял множество мъчения, бил хвърлен в огън, но излязъл невредим от него. След това го били докато предал Богу дух.

В службата, посветена на него, се говори, че Христос го е посетил в тъмницата и е излекувал неговите рани и че оковите сами паднали от ръцете му.

Предполага се, че е пострадал при нашествие на персите в източните провинции на Римската империя.

Рубриката "Църковен календар" се осъществява от екип на Радио България със съдействието на Александра Карамихалева, главен редактор на "Църковен вестник".

При римския император Деций Траян (249 – 251) имало жестоко гонение против християните. По това време в гр. Палермо, Сицилия, живеела млада девойка на име Агатия (Добра). Тя била християнка от знатен род и се славела със своята красота, но и добродетелност. До Сицилия стигнала вест за гонението против християните и тя започнала да се готви за мъченичество. Действително, управителят на страната Квинтиан не закъснял да прати войници за Агатия. Настанил я у една богата жена-езичница Афродисия, която заедно със своите пет дъщери водела живот разкошен и греховен и поръчал на тая жена да употреби всички старания, за да отвлече Агатия от нейната вяра. Афродисия изпълнила повелята на управителя, но скоро се отказала заради непримиримостта на девойката.

След като увещанията не отклонили Агатия от Христовата ѝ вяра, управителят я подложил на всякакви мъчения. Затворили я в тъмница, а през нощта Господ ѝ пратил чудна помощ – явил ѝ се св. апостол Петър и изцерил раните ѝ. Цяла нощ необикновена светлина озарявала тъмницата. С вдигнати молитвено ръце тя шепнела: "Благодаря Ти, Господи, че ме удостои да страдам за Твоето свято име и, като отне от мене любовта към временния живот, даде ми сила и търпение. А сега, моля Те, повикай ме при Себе Си!" С тези думи мъченицата предала Богу душата си. Катанските християни погребали тялото ѝ.

Скоро след това Квинтиан се отправил за Палермо, за да присвои имотите на светата мъченица. При преминаване на една река конете му се подплашили и го хвърлили в реката, където се удавил. Приемникът му узнал, как Бог наказал жестокия мъчител и не посмял да тревожи сродниците на света Агатия за наследството ѝ.

Славата за подвига на света Агатия се разнесла по цялата страна. Като минало известно време от нейната смърт, християните построили църква над нейната гробница. Простата дреха, която тя обикновено носела, била поставена на гроба ѝ за спомен на нейното смирение.

Недалеч от града се намира вулканът Етна, който от време на време бълва огън и гореща лава. Веднъж, когато страшно изригване застрашавало града с гибел, те взели дрехата на света Агатия и я държали срещу огъня. Бедата минала и катанските жители благодарили на светата мъченица за нейното застъпничество. Това било в годишнината на нейната смърт.