Българските учени теглят лични кредити, за да построят сградата на БАН

„В средата на 1882 г. Българското книжовно дружество (БКД) се обръща с молба към Столична община да му предостави място за изграждане на собствена сграда. Основано през 1869 г. в Браила от родолюбиви българи, дружеството премества седалището си в София през 1878 г., но до този момент академиците са принудени да митарcтват от квартира на квартира.

През 1884 г. столичната община отпуска на дружеството имот на бул. „Цар Освободител”, до Авcтро-маджарcкото посолство. Отсрещната сграда на Народното събрание по това време съществува само като архитектурен проект, а парламентът провежда заседанията си в Руския военен клуб.“
Така започва историята по съграждането на една от емблематичните сгради на София – тази на Българската академия на науките. Процесът е дълъг и труден, и въпреки помощта на държавата парите все не стигали. Накрая българските ученици прибегнали до тегленето на лични кредити и така събрали 3 млн. лв., за да довършат започнатото.

Това е само една от 27-те истории в книгата на журналистката Искра Ценкова – „Забравените самотници на София“. Тя е трета от поредицата на ИК „Авлига“ – „Непознати софийски истории“ след „Спомени зад оградата“ и „Между кръста и петолъчката“.

защо швейцарският архитект Хайнрих Майер се заканва да съди българските академици.
Домът и животът на всеки от героите на тази книга са малко късче от пъстрата историческа мозайка на столицата, която авторката неуморно подрежда, а старите софийски къщи оживяват с неразказаните истории на техните обитатели.
Искра Ценкова е журналист с дългогодишна практика във вестниците „Труд“, „Сега“, „Новинар“, сп. „Тема“ и др.
Книгата излиза с подкрепата на Столична община.
Не пропускайте да прочетете поредната много интересна и увлекателна книга на Искра Ценкова. Повярвайте, няма да съжалявате!