- Емоционалното състояние, в което човек се намира, докато преминава през различните етапи – на диагностициране, лечение, възстановяване, със сигурност е много важно за справянето му с болестта. Върху начина, по който живее в хода на лечението. Доброто психическо състояние допринася за лекото преминаване през процеса. Има моменти на пропадане и те са много нормални. И това хората трябва да го знаят. И близките също трябва да го знаят. Те си мислят, че ако човек е малко по-тъжен, по-емоционален, няма да може да се справи. Но позитивно не означава да прикриеш неадекватно онова, което не е наред, зад фасадата, че всичко е ок. Просто трябва да имаме едно по-трезво, по-нормално приемане на случващото. Пациентът трябва да знае, че губи много, но и много му остава, че животът продължава, не е излязъл от него, че може пълноценно да продължи да бъде мъж – както в семейството, така и в обществото. Бащата си остава баща, независимо от слабите моменти, в които може да попадне. За това трябва да се говори. За да могат мъжете да се почувстват отново мъже, бащи, съпрузи, професионалисти. Болестта на тялото не трябва да се превръща в болест на личността.