„Подгответе се за ново кацане!“, изкомандва капитанът телепатично. В този момент чинията на Бузлуджа светна четири пъти с ярка червена светлина и покривът ѝ започна бавно да се отваря. Един заблуден овчар се притаи в храстите и зачака. Той ги беше виждал и преди, но никой не му вярваше. Откакто започна необяснимо да го сърби лявото рамо и да не може да спи, често излизаше нощем със стадото и три пъти вече беше виждал кацанията. Притаи дъх и зачака…
- Аз казвам… - поде рептилът с униформата - … да увеличим усилията си там. Да започнем да ги плашим с цифри за смъртност и заболеваемост!
- За кого говориш? – попита Сорос, докато се разсейваше с някакъв доклад, озаглавен „Икономически колапс на Чепръчево посредством пръскане с кемтрейлс, първа фаза от плана за поробване на центъра на света – България“.
- Значи трябва да удвоим, не… да утроим усилията. Пускайте самолетите с кемтрейлс всеки ден по три пъти! Не! По ПЕТ пъти на ден!
- Малцината, които успяхме тайно да ваксинираме, не се поддават на контрол. Само доброволно ваксинираните вече са напълно подвластни на вълните ни за мозъчен контрол. Те са безволеви, слабаци.
- Не се дава! – ядно възкликна Бил Гейтс, който нервно си играеше в контролната зала с едно копче, на което пишеше „Гошо от Чепръчево“.
- Но те ни разбиват, тези българи. Слагат смеещи се човечета под новините ни за COVID и не вярват на пропагандата ни… - проплака Бил Гейтс и пак взе да натиска копчето на Гошо.
Междувременно, на 40 000 метра над земната повърхност…
Камерата от сателита улови жителя на Чепръчево в момента, в който излизаше от външния клозет и показваше среден пръст към небето с нахална усмивка на лицето.
Нахлузи галошите и зашляпа през двора към външната тоалетна. Да, той беше човек на традициите.
- Гошо – поясни Бил Гейтс, - Не се дава, не се подчинява на чипа, само се чеше по рамото и нищо. Държа го буден посред нощ през сателита, но не се подчинява на контрола, само става да пикае и пак си ляга. Страх ме е, че планът ни ще се провали. Дали не направихме грешка с тези хора?
- Не помага… - каза Сорос, който си намести очилата и остави доклада на масата. – Пият ракия на закуска, ядат сланина и са имунизирани срещу всичките ни отрови. Този български ген е непобедим. Ако само успеем да им открадне ДНК-то… ще завладеем света. Но как…?
- Не става – унило каза Бил Гейтс, - нали ви казах, само слагат смеещи се човечета под новините и не се връзват. Разбиват ни, казвам ви, разбиват ни. А сатанистите всеки ден ми се обаждат да питат за нови жертви за ритуалите им. Платили са си ги, а не можем да им ги доставим. Извънземните господари също недоволстват и питат защо се бавим. Първо ни спряха вагоните с деца за Норвегия, сега и това…
- Това е невъзможно! – кресна един рептил от другия край на залата. Той беше облечен в униформа на НАТО. Този голям гущер имаше опашка, с която в яда си бутна масата зад себе си, разсипа наредените чаши с кафе, което използваха, за да се държат будни, докато следят експеримента си. – Това е невъзможно – повтори той, - Планът ни е безупречен, цяла Европа, Америка, Азия и Африка се подчиниха!
Гошо живееше в предпоследната къща на Чепръчево и беше известен с това, че е човек на традициите. Откакто излезе от болницата, сърцето му вече не хлопаше толкова често, но имаше други проблеми, за които да се тревожи. Къде-къде по-сериозни…
Всички прилики с действителни лица и събития са напълно случайни. Това е плод на фантазията и въображението… но не на автора, а най-вече на читателите.
Ако приемете някаква част от прочетеното за истина, моля незабавно потърсете помощ.
В контролната зала настана тегава тишина, всички се умислиха, муха да бръмнеше щеше да се чуе. Само цъкането на бутона на Гошо в ръцете на Бил Гейтс от време на време нарушаваше тишината. А на другия край на света – в Чепръчево – Гошо не можеше да заспи и само се въртеше в леглото. Черни подозрения се преследваха из главата му, усещаше, че нещо сериозно не е наред с него, откакто излезе от болницата, но никой не му вярваше, гадните либерали го наричаха луд и му се смееха. Ако само знаеха, че бъдещето на човечеството зависи от неговия генетичен код…
Извънземните господари на Бил Гейтс, сатанистите, Сорос и рептилите обикаляха в орбита и се опитваха да разберат защо планът им за поробване на планетата се бави и защо служителите им така се затрудняваха с изпълнението му. На няколко монитора следяха: контролната зала на Бил Гейтс, на друг гледаха Чепръчево, на трети – Нюйоркската стокова борса.
На задната броня на летящата им чиния имаше стикер: No airbags, we die like men!, който бяха намерили при едно от посещенията си на земята, а в лабораторията, на маса от карбон разглеждаха разхвърляни различни други предмети, събрани по време на експедициите им. Компакт диск на Лили Иванова, шише с розово масло, кофичка кисело мляко, бутилка със златиста течност, която при разклащане правеше синджир от мехурчета и миришеше на грозде с антифриз, кутия цигари без бандерол, лист хартия с написана на него рецепта за тиквеник. „Къде се крие тайната им…“, каза един от извънземните посредством телепатичната си дигитална уста, която отдавна беше заместила функцията на говоренето при тази извънземна раса. Той побутна с дългия си зелен пръст кофичката с кисело мляко и унило се загледа в един от мониторите. На него се виждаше затворът, в който бяха сложили всички български политици, след като ги замениха с извънземни клонинги.
Понеже от известно време (както с подозрение сам беше отбелязал – време, съвпадащо с последния му престой в болницата) не можеше да спи, а през нощта човек на неговата възраст можеше да прави само две неща, а конкретно той – само едно нещо, стана от леглото, намери гумените галоши с опипване и си пъхна краката в тях. Като предвидлив човек Гошо знаеше, че галошите му трябва да са с два номера по-големи, защото не обичаше да си реже ноктите – подозираше съседката във вещерство и черна магия, затова се страхуваше да не му открадне изрязаните нокти и чрез тях да му направи магия. Не случайно обичаше да казва: „Предпазливостта спасява“.
Тъкмо свърши с облекчаването, когато пак усети, че лявото рамо го сърби необяснимо много. „Следят ме“, помисли си той и отправи гневен поглед нагоре към безкрая на космоса, където сателитите обикаляха земната орбита. Разбира се, погледът му стигна едва до тавана на нужника, покрит със стари паяжини и петна с неустановен произход.
)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)