Подходът за определяне на енергийно бедните трябва да се фиксира върху доходите, а не върху цените. Как да пестим от топлото, предвид очакваните шокови месечни сметки, за каквито предупреждават специалистите? Как и на кого трябва да помага държавата за енергийната криза? Разговарям с председателя на Асоциация „Активни потребители” Богомил Николов. Организацията от няколко месеца популяризира полезни съвети, за да си облекчим сметките през зимния сезон.
Камини и комини, които не се ползват, е хубаво да се затворят, защото през тях излита доста топлина.
Накрайниците на душовете може да се сменят с енергоспестяващи, каквито има и са подходящи, защото не се губи комфорта при къпане, само струята е различна.
Пералните пък може да се пускат на по-кратки програми и на по-ниски градуси, примерно да се пере на 30 градуса.
Хладилниците не бива да се допират плътно до стените, а да са малко, до 2 см разстояние от тях, за да има възможност за въздушна циркулация и енергоспестяване. Да се следи също за редовното размразяване на тези уреди, когато то се налага.
Досега държавата се опитва да регулира цените за най-уязвимите, но същевременно така подпомага и най-заможните, за които енергията излиза по-евтина.
Имаме конкретни съвети как да пестим енергията в дома:
Ако дограмата ви е стара и пропуска, може да установите това лесно, като прекарате лист хартия и ако при затворено положение този лист може да се движи, то значи пропуска. Затова се налага да се направи уплътнение. Материали затова има навсякъде в специализираните магазини.
Затова трябва да се смени изцяло подхода, който да не се фиксира върху цените, а върху доходите на потребителите. За да може да се подпомагат финансово най-уязвимите групи, а не чрез регулация на цената. Такъв подход е възприет в много държави, включително в ЕС, където се въведе „енергийна бедност” –за пряко и пълно подпомагане за доходите на най-уязвимите.
Като говорим за финансово подпомагане на домакинствата, не става въпрос за раздаване на пари на калпак от хеликоптер. Нужни са помощи за енергийна ефективност. Програми за енергийно обновяване на дома у нас липсват. Но създаването им трябва да е насочено само към нуждаещите се, а не към всички останали, които имат възможности. Приоритет трябва да са наистина енергийно бедните.
Ние наистина правим кампания, но тя може да помогне за пестене на 10-20 на сто от сметките, което при едно двойно увеличение на цената на енергията, няма да може да се усети кой знае колко. Затова трябва да се признае, че всичко е в ръцете на управляващите. Първо на КЕВР, като регулаторен орган, който трябва да приеме такава цена, че да не е непосилна за плащане от повечето хора у нас. Второ, в ръцете на държавната енергийна политика. В това време трябва да се докаже разнообразяване на доставките, а не да зависим само от един източник, което ни прави податливи на кризи. Трето, трябва да се промени начинът на защита на потребителите като подход.
Уредите, които са с термостати и вентили могат да се регулират така, че 1 градус по-ниско отопление да даде разлика в сметката до 10-15%. Човек трябва да се замисли, ако досега се е отоплявал на 23 градуса, дали не може да го прави тази зима с 20 или 21 градуса. Топлата вода също може да се оптимизира, тъй като повечето потребители си държат бойлерите на максимална температура, а това е излишно. 50-55 градуса са напълно достатъчни, защото при максимално загряване, водата изстива и ние губим енергия.
)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)