Подводните течения в австралийско-френската криза с подводниците

Еманюел Макрон

Скот Морисън

Външният министър Льо Дриан е категоричен, че случилото се ще окаже влияние върху новата стратегическа концепция на Организацията на северноатлантическия договор, но не спомена за излизане от алианса.

Затова не е сигурно дали новината за АУКУС и новия договор наистина е била изненадващ "удар с нож в гърба", както я описа Париж.

Затова, макар сделката за конвенционалните подводници да потъна, геополитическите подводни течения изтласкват на повърхността оформящи се нови възможности.

Наблюдатели смятат, че напористият Макрон иска да стане едноличен лидер на общността и да отстоява плановете си за автономна Европа.

От друга страна, Вашингтон също трябва да претегли внимателно дали тежестта на постижението, което е АУКУС, и отбранителната сделка, са цена, която си е струвало да бъде платена за сметка на отблъскването на исторически съюзник.

Причината не е и само в загубата на "договора на века" за 12 конвенционални дизелово-електрически подводници на стойност 55 милиарда евро.

Що се отнася до Макрон, за да не изглежда слаб, той може да предприеме по-сериозни стъпки. Идея, която циркулира във Франция, според наблюдатели, е оттеглянето на страната от интегрираната командна структура на НАТО.

Избухналата в средата на септември "тежка криза" в отношенията между Париж и Канбера далеч не се изчерпва само с тайно сключената сделка между Австралия и САЩ за 8 ядрени подводници и австралийския отказ от договор с френската "Навал груп" за конвенционални подводници, смятан за най-големия отделен договор за експорт на оръжие, подписван някога, коментира БТА.

Австралийският премиер Скот Морисън от своя страна отрече да е лъгал Макрон докато тайно е преговарял за създаването на тристранния съюз между САЩ, Великобритания и Австралия АУКУС и по сделката с подводниците. Морисън посочи също, че още през юни е изразил опасенията си и дълбоки и сериозни резерви пред френския държавен глава, че конвенционалните подводници не отговорят на националния стратегически интерес на Австралия.

В момент, когато предстои от Нова година Франция да поеме ротационното председателство на Европейския съюз, а президентските избори през 2022 г. вече са на хоризонта. Еманюел Макрон се стреми да извлече дългосрочни дивиденти от кризата, още повече, че след 16 години начело Ангела Меркел точно сега слиза от европейската политическа сцена.

Дипломати описват стила на Макрон като директен и дразнещ, съчетан с готовност за самостоятелни действия, с оглед оформяне на нова стратегия за ЕС. Но това не гарантира на френския лидер, че може сам да води Европа, смятат експерти, защото няма причина френската кауза да бъде подкрепена "просто така". Те изтъкват показателното почти пълно мълчание на европейските съюзници след развалянето на френско-австралийския договор за подводниците.

Освен това, австралийският военен министър Питър Дътън заяви, че страната разглежда възможността да наеме или закупи готови подводници от САЩ или Великобритания, за да превъоръжи флота си, още преди пускането на вода на новите ядрени подводници през 2036 г.

Париж отново се присъедини към нея през 2009 г. след 43 години отсъствие. Но това е крайна мярка. Сигурно е обаче, че президентът на Франция смята НАТО за отслабен до нефункционалност. Той говори за "европейска стратегическа самостоятелност" и "европейски суверенитет", но останалата част от ЕС не е единна по този въпрос.

Следва да се отбележи и това, че по-малко от седмица след появата на АУКУС се появи и новината, че "Боинг" ще строи нов тип боен летателен апарат в Австралия и ще сглобява там безпилотните си апарати "Лойъл уингман", които използват изкуствен интелект и работят в тандем с пилотирани самолети.

Специалисти преценяват, че в случая е налице дълбока съпротива в Централна и Източна Европа срещу визията на Макрон за самостоятелна европейска отбрана и намаляване на зависимостта от американската защита срещу Русия. Според Джорджина Райт от изследователския институт "Монтен" в Париж, "Франция има визия, но тя често е прекалено настъпателна, а ръководството на Макрон понякога може да бъде разрушително".

Същевременно, откакто Великобритания предаде Хонконг на Китай през 1997 г., Франция е единствената европейска държава със значителни териториални владения или постоянно военни присъствие в Тихия океан. А благодарение на АУКУС, Австралия става третата държава, след Великобритания през 1958 г., получаваща американска ядрена технология за строеж на подводници с ядрени двигатели.

Трудно уталожващият се и разбираем гняв на президента на Франция Еманюел Макрон и на първия дипломат на страната Жан-Ив Льо Дриан, по чието време като шеф на военното ведомство през 2016 г. е сключен договорът с Канбера, не е предизвикан единствено от публичното, според Льо Дриан, унижение на Франция заради това "брутално, едностранно и непредвидимо решение".