Накрая има много въпроси затова, ама наистина ли не са ме избрали за член-кореспондент на БАН. Да, не ме избраха. Никого не избраха. Беше написана една черна страница в историята на българската математика. Докато академици от други науки са убеждавали, че Витанов има заслуги и постижения (което е така, ако не е научните ми показатели нямаше да са най-високи в сравнение с другите кандидати), академици от математическите науки са ми забили нож в гърба, твърдейки, че то приложната математика не било математика, прокарвали са други кандидати и са правили какво ли не срещу избирането на Витанов, виждайки, че шансовете му за избиране са големи. Това е положението. Имам усещането, че тия хора ме третират като роб - длъжен съм да вдигна имиджа на математиката до небесата, длъжен съм да вдигна имиджа на БАН до небесата и да компенсирам неудачните прояви на други от БАН (непрекъснато се говори как се работи без пари и доброволно - да, работя без пари и няколко пъти отказах да ми се плаща, защото не искам да взема и една стотинка от страдащия народ), а като дойде време да признаем постиженията и заслугите - не, робът няма постижения и заслуги, на богата трапеза, която нареди, ще седнат други. Следствия от това - две места - нула избрани и дълбока пукнатина между приложната и чистата математика в България - хората от гилдията няма бързо да забравят, какво бе сторено с мен и как бяха положени големи усилия да бъде провален изборът ми. Когато се мачкат хората, които се занимават повечко с приложни неща (но не само - я да се опитат да разработят методология, която да дава прогнози за месеци напред с точност като моята. Пък и Витанов също доказва теореми - има ги доста по статиите му), неминуемо ще дойдат тежки дни и за хората, които се занимавт само с чиста математика.