Пенсията за трудова дейност средно на пенсионер през 2024 г. да достигне 669 лева - това е само една от дългосрочните последици от актуализацията на бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) през 2021 г., които са предмет на концептуален анализ от третия брой на информационния бюлетин на Националния осигурителен институт (НОИ). Бюлетинът вече е достъпен на интернет страницата на институцията, съобщиха от пресцентъра на НОИ.
Размерът на пенсията средно на пенсионер се очаква да достигне 538 лв. за 2021 г. при отчетна стойност от 437 лв. през 2020 г. Това предполага ръст от 23 на сто.
Мерките ще доведат до увеличение в размера на пенсията за трудова дейност средно на пенсионер с 84 лв. през 2022 г., 87 лв. през 2023 г. и 91 лв. през 2024 г., което гарантира допълнителен ръст от 16-17 на сто на година.
На годишна база нарастването е с около 7-8 на сто, като размерът на пенсията за трудова дейност средно на пенсионер се очаква да достигне: 2022 г. - 588 лв.; 2023 г. - 628 лв. и през 2024 г. - 669 лв.
В бюлетина се анализират краткосрочните, средносрочните и дългосрочните последици от последните промени в Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2021 г. Според промените процентът за година осигурителен стаж се увеличава от 1,2 на сто до 1,35 на сто за всяка година осигурителен стаж без превръщане и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж без превръщане.
При текущите демографски и макроикономически допускания, допусканията за пазара на труда и параметрите на приходната част на бюджета, мерките водят до влошаване на недостига от средства в държавното обществено осигуряване като дял от брутния вътрешен продукт с допълнителни 1,7-1,8 пункта. Като дял от брутния вътрешен продукт прогнозният недостиг плавно ще намалява спрямо очакваната си стойност за 2021 г. от 5,7 на сто, достигайки: 2022 г. - 5,5 на сто; 2023 г. - 5,3 на сто; 2024 г. - 5,1 на сто.
В дългосрочен план пакетът от мерки води до трайно увеличение на разходите за пенсии - както в абсолютен размер, така и като дял от брутния вътрешен продукт. Ефектът ще отслабва, достигайки 1,2 пункта от брутния вътрешен продукт след 2025 г., 1,1 пункта през 2042 г., 1,0 пункта през 2056 г. и задържайки се трайно около тази стойност до края на прогнозния период през 2070 г, анализират експертите на НОИ.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)