„Терра Вижън“ ООД ще проучва строителни материали в площ „Али-2", разположена в землището на село Веринско, община Ихтиман. Това е регламентирано в решение на Министерския съвет, взето на днешното му заседание. Разрешението за проучване се предоставя за 1 година. За този срок титулярят ще вложи минимум 34. 5 хил. лв. в проучвателните дейности.
- администриране на Националната система за мониторинг на околната среда - 51 120 лв.;
„Терра Вижън“ ООД ще проучва строителни материали в площ „Али-2“
70 млн. лева се отпускат на ДФ „Земеделие” за 2021 г. за подпомагане на земеделски производители
Ангел Стоев е освободен от длъжността областен управител на област Пловдив
България е изпълнила 96% от националната си цел за енергийни спестявания до 2020 г.
Висши училища и научни организации ще развиват системи за киберсигурност и защита на информацията
Днес се проведе редовно заседание на служебното правителство.
Държавата стимулира научните публикации с 12 млн. лв.
Кабинетът одобри над 5 млн. лева за развитие на образованието
Кабинетът одобри проект на Меморандум за разбирателство между Министерството на правосъдието и Организацията за европейско публично право
Концесионният договор за добив на неметални полезни изкопаеми - индустриални минерали, от находище „Христово” се прекратява
Министерският съвет одобри позицията на България за участие в Извънредното заседание на енергийните министри на ЕС
Министерският съвет одобри списък с приоритизирани искания от 2021 г. за получаване на подкрепа по Инструмента за техническа подкрепа
Министерският съвет определи директор за Република България в Съвета на директорите на Черноморската банка за търговия и развитие
Министерският съвет прие Наредба за намаляване на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда
Нова научна програма ще привлича български математици от чужбина
Одобрен е проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите
Одобрени са 15 359 363 лв. допълнителни разходи по бюджета на Министерството на околната среда и водите за 2021 г.
Одобрени са допълнителни разходи по бюджета на Министерството на вътрешните работи
Одобрени са резултатите от участието на България в заседанието на Съвет „Правосъдие и вътрешни работи”
Одобрено е становището на Министерския съвет по конституционно дело № 13 за 2021 г.
Правителството одобри организирането на българско национално участие в 59-о издание на венецианско биенале за изкуство през 2022 г.
Правителството одобри позицията на България за заседанието на Европейския съвет на 21-22 октомври
Правителството одобри промени в Закона за опазване на околната среда
Правителството одобри резултатите от участието на българската делегация в Съвета на Европейския съюз по конкурентоспособност
Правителството отпусна 30 628 412 лв. за обезщетения в сферата на образованието
Правителството прие доклад за изпълнението на Плана за действие за 2021 г. с мерките, произтичащи от членството на България в ЕС към 30 септември 2021 г.
Правителството прие решение за присъединяване на Република България към Центъра за развитие на ОИСР
Приет е доклад относно необходимостта от обсъждане и приемане от парламента на промени в два закона
Прието е изменение в Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия
Регламентира се осигуряването на телефон за административното обслужване на потребителите, въвежда се стандарт за комуникация и обслужване на английски език
Ето какви решения прие Министерски съвет:
Необходимите средства ще се осигурят за сметка на преструктуриране на разходите по централния бюджет за 2021 г.
Със свое постановление правителството одобри допълнителни разходи по бюджета на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) за 2021 г. на стойност 15 359 363 лв. Средствата са разпределени за:
- дължими плащания към бенефициенти по влезли в сила съдебни решения за отменени финансови корекции - 13 011 587 лв. по приключили и влезли в сила съдебни производства за отмяна на решения на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Оперативна програма „Околна среда 2007-2013“ (РУО на ОПОС) за налагане на финансови корекции и/или за отказ от верификация, в изпълнение на които Управляващия орган (УО) дължи да изплати на бенефициентите съответната задържана или възстановена сума, включително и лихвите за забава.
- изплащане на задължения по договор за спогодба между дружествата „Илджи Иншаат Санай Be Таджарет“ А.Ш. и „Веолия Уотър Технолоджис Аратъм енд ТехнолоджисИншаат Санай Be Таджарет“ от една страна и Министерство на околната среда и водите от друга страна - 2 296 656 лв.;
23 директиви на ЕС в областта на Вътрешния пазар (Single Market Scoreboard) са със срок за въвеждане до края на месец ноември 2021 г., като на 7 от директивите срокът за въвеждане е бил до 31 май 2021 г. 17 директиви ще бъдат въведени чрез законови промени, а 7 от тях вече са били разгледани от Министерския съвет, но поради липсата на действащо Народно събрание, страната ни не може да изпълни ангажиментите си. Ще продължи осъществяването на засилен текущ мониторинг в рамките на координационния механизъм по въпросите на ЕС на заложените междинни срокове за изпълнение на мерките в Плана за действие за 2021 г.
70 училища ще получат 196 739 лева по Национална програма „Изучаване и съхраняване на традициите и историята на българската армия“. Ученици ще разработват проекти, свързани с изследване на историческото минало на българската армия, създаване на кът в училището, както и за тържествено отбелязване на Деня на храбростта и празника на Българската армия - 6 май. Целта е да се засили интересът на учениците към историята и постиженията на българската армия, както и да се изградят училищни традиции, свързани с патриотичното възпитание.
Българската страна приветства представеното на 13 октомври 2021 г. Съобщение с набор от предложения за незабавни и средносрочни мерки, насочени към преодоляване на настоящата ценова енергийна криза и осигуряването на подготвеност на ЕС да реагира в бъдеще на подобни сътресения. Запазването на баланса за предоставяне на сигурна, предвидима и достъпна енергия е от решаващо значение за ефективното функциониране на вътрешния енергиен пазар, гарантиране на социалното благополучие на потребителите и изпълнение на климатичните амбиции. Преодоляването на настоящата ситуация изисква не само незабавна реакция на национално ниво, но и спешни координирани действия на равнище ЕС. Координираният подход на ниво ЕС за справяне с високите цени на енергията и всички други предизвикателства, свързани с прехода към климатична неутралност, би подпомогнал държавите членки да осъществят енергийния преход по ефективен и разходообоснован начин.
В Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса се отменя задължението за заплащане на продуктова такса за тънки пластмасови торбички за пазаруване с дебелина до 25 микрона, тъй като тези торбички са включени в списъка на продуктите, за които има устойчиви заместители за многократна употреба или такива, изработени от други материали и се забранява пускането им на пазара.
В българската позиция се отбелязва, че предложените от ЕК средносрочни мерки за ускоряване оползотворяването на ВЕИ и прилагането на активни действия в областта на енергийната ефективност ще имат съществен принос за реализиране на енергийния преход и осигуряване на автономността на ЕС. Подобен подход обаче не следва да е в противоречие с правото на държавите членки сами да избират най- добрите за тях енергийни решения, които по доказан начин способстват за постигане на климатичните и енергийните цели на ЕС. Конкретно за България, в настоящата ситуация, ядреният сектор продължава да доставя сигурна и достъпна енергия за гражданите, като по този начин подпомогна частичното балансиране на ценовата ситуация. Предвид това, очакваме Комисията да изпълни поетия ангажимент и да представи допълващия делегиран акт по линия на таксономията възможно най-приоритетно, като включи в обхвата му природния газ като преходна дейност и ядрената енергия като доказан устойчив енергиен източник в дългосрочен план.
В дискусията относно ролята на по-доброто регулиране за повишаване на конкурентоспособността на ЕС и за по-нататъшно задълбочаване на единния пазар, държавите членки подчертаха стратегическата важност на регулаторната рамка на ЕС, която следва да е ясна, прозрачна, съгласувана, ориентирана към бъдещето, подкрепяща двойния преход и „цифрова по подразбиране". В частта „Научни изследвания” Съветът прие заключения относно глобалния подход към научните изследвания и иновациите, след което проведе дебат по темата за управлението и осъществяването на Европейското научноизследователско пространство.
В дискусията по темата цифровизация ще бъдат засегнати въпроси като цифровите умения, цифровата свързаност, цифровото образование, обмена на данни, увеличаване на производството на микрочипове в ЕС и киберсигурността. Според българската позиция само ясни общи цели, съвместни действия и тясно сътрудничество на всички равнища - органи на ЕС, държави членки, предприятия и общество, ще дадат възможност на Европа да се превърне в лидер в света на цифровата трансформация.
В рамките на срещата ще бъдат разгледани и външните аспекти на миграцията. България подкрепя засилена дейност на ЕС във външното измерение за предотвратяване на нелегалната миграция и възникване на кризисни ситуации по външните граници на Съюза. По темата търговия ще бъде проведена стратегическа дискусия, като лидерите ще обсъдят как най-ефективно да бъде използвана търговията като един от основните инструменти на ЕС за постигането на външнополитически цели.
В резултат на изпълнението на енергоспестяващи мерки във всички сектори на икономиката, както и на приноса на всички задължени лица, за периода 2014-2020 г. в България са спестени 7 992,7 GWh енергия. С това страната е изпълнила 96 % от националната си цел за енергийни спестявания до 2020 г. Допълнителни спестявания на енергия ще бъдат реализирани от изпълнени през 2020 г. мерки по енергийна ефективност, чиито пълен ефект ще бъде отчетен по-късно. Това е записано в годишния отчет за изпълнението през 2020 г. на Националния план за действие по енергийна ефективност 2014-2020 г., одобрен от Министерския съвет на днешното му заседание. Отчетът съдържа базова статистическа информация, анализи за състоянието и тенденциите на енергийната ефективност на национално ниво през 2019 г. - последната година, за която има официални статистически данни. Разгледани са отделните сектори на икономиката като са отразени измененията на основните показатели - брутна добавена стойност, енергийно потребление и енергийна интензивност, а за секторите със стабилно или нарастващо потребление е направен анализ на съответните причини.
Годишният отчет съдържа преглед на изпълнението на индивидуалните цели за енергийни спестявания на собственици на сгради и собственици на промишлени системи, както и на изпълнението на Националната схема за задължения, въведена съгласно изискванията на чл. 7 от Директива 2012/27/ЕС - изпълнението на мерки за повишаване на енергийната ефективност от търговците с енергия и на действащите през 2020 г. алтернативни мерки.
Допълнително, с проекта на ЗИД на ЗООС се предлага и промяна в компетенциите по определяне на приложима процедура за разрешаване на планирани от операторите на инсталации с комплексни разрешителни, промени в работата на инсталациите, и потвърждаване на класификацията на операторите на предприятия с нисък и висок рисков потенциал, от изпълнителния директор на ИАОС на министъра на околната среда и водите. С приемането на ЗИД на ЗООС се постига и окончателното преустановяване след 31.12.2025 г. на отговорността на държавата за отстраняване на минали екологични щети, при приватизация, като се регламентира, че след тази дата довършването на всички незапочнати и/или с недовършено изпълнение мерки от прекратените програми е отговорност и за сметка на купувача по приватизационната сделка и приватизираното дружество и/или лицата, придобили впоследствие собствеността върху дяловете, акциите или обособените части.
Държавата отпуска 12 млн. лв., за да стимулира научните организации и висшите училища да повишат броя на научните публикации в авторитетни международни научни издания. Това предвижда приетата от Министерския съвет нова Национална програма „Стимулиране на публикационната активност в авторитетни международни научни списания и отворения достъп до научна информация“. България е сред страните с ниски нива на публикуване в престижни научни издания. Това налага да се въведе инструмент, който да насърчава изследователите да публикуват. Така ще се повиши качеството на научноизследователската дейност в страната, ще се ускори международната интеграция на българската научноизследователска общност, като се засили видимостта на резултатите от дейността й (научни публикации и патенти) в световно признатите бази данни. Програмата допълва и усилията на страната ни за изпълнение на препоръката на ЕК държавите членки да гарантират, че в най-кратки срокове е осигурен свободен достъп до научни публикации и резултати от научни изследвания, финансирани с публични средства.
Европейският съвет ще обсъди скорошното покачване на цените на енергията, което оказва отрицателно въздействие върху бизнеса и потребителите. България счита, че решаването на този въпрос в Европа изисква дебат и координирани действия на равнище ЕС. Общият европейски подход ще даде повече сигурност и възможност за предвидимост за държавите членки при прилагане на допълнителни национални мерки в кризисни ситуации. Подобен европейски кризисен механизъм следва да предлага разнообразни мерки, които да позволяват да се прилагат съобразно националните особености на отделните държави членки.
За финансиране по националната програма могат да кандидатстват висшите училища (ВУ) и научните организации (НО) с програмна акредитация за образователна и научна степен "доктор" от Националната агенция по оценяване и акредитация и разполагащи с профил в Българския портал за отворена наука BPOS. На изследователите ще бъде предоставено допълнително възнаграждение, награди или други финансови стимули за авторство на научни публикации в списания, реферирани или индексирани в световните бази данни Web of Science или Scopus, обвързано със споделяне на научни резултати в BPOS и в институционални или международни хранилища. Очакваните резултати са повишаване броя на научните публикации с български автори в реферираните списания. Това ще се отрази положително върху рейтинга на висшите училища и научните организации в международните научни класации и ще повиши ангажираността на българските учени към инициативата за отворената наука и възприемането й като стандартна практика от научноизследователската общност. Програмата ще се изпълнява 42 месеца. Необходимо условие за участие е научните организации и висшите училища да имат и прилагат вътрешни механизми и правила за стимулиране на публикационната активност на научноизследователските си колективи, както и на отворения достъп до научна информация.
Законопроектът допълва критериите, по които Комисията за защита на потребителите извършва преценка кога дадена търговска практика е нелоялна. При извършването на преценката ще се взема предвид фактът, че всяко предлагане на стока в една държава-членка на ЕС, като идентична на стока предлагана на пазара в други държави-членки на ЕС, когато тази стока има значителни разлики в състава или характеристиките, съставлява нелоялна практика, освен ако това не е обосновано от законосъобразни и обективни фактори. Предложените промени целят повишаване нивото на защита на потребителите, подобряване прилагането на законодателството и пълно съобразяване на законодателството с правото на Европейския съюз.
Иновативни системи за киберсигурност и управление на антитерористичната дейност ще могат да развиват висши училища и научни организации по новата научна програма на Министерството на образованието и науката „Сигурност и отбрана“. Тя е разработена в изпълнение на Националната стратегия за развитие на научните изследвания 2017 г- 2030 г. и е подкрепена от министерствата на отбраната и на външните работи. Бюджетът й е 6 млн. лв. Очаква се дейностите по нея да стартират през 2022 г. и да се изпълняват до 2025 г. Програмата предвижда съвместно с бизнеса да се разработят съвременни системи и технологии за защита на информацията, както и по-сигурна среда за виртуална комуникация. Висшите училища и научните организации ще могат да обучават съвместно докторанти и да правят интердисциплинарни изследвания. Учените ще бъдат стимулирани да публикуват разработките си във висококачествени научни издания. Потенциалните бенефициенти по програмата са Центърът за изследвания по национална сигурност и отбрана към БАН, УНСС, УниБИТ, Военната академия „Г. С. Раковски“, Институтът по отбрана „Проф. Цветан Лазаров“, Академията на МВР, Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“, Националният военен университет „Васил Левски”, Висшето военновъздушно училище „Г. Бенковски”, Лабораторният комплекс на София Тех Парк и др.
Концесионният договор за добив на неметални полезни изкопаеми - индустриални минерали (кремъчни конкреции), от находище „Христово” ще бъде прекратен едностранно поради неизпълнение на основни договорни задължения от концесионера. Това реши Министерският съвет на днешното си заседание. Концесионерът не е заплатил концесионно възнаграждение, дължими неустойки за неизпълнение на непарични договорни задължения, дължими лихви за неизпълнение на задължението за плащане на концесионно възнаграждение; не е предоставял ежегодни банкови гаранции, които да гарантират изпълнението на задълженията му по договора; не е сключил договор за банкова сметка за обезпечаване изпълнението на задълженията, свързани с ликвидация и/или рекултивация на находището. Находище „Христово” се намира на територията на община Ветово, област Русе. Концесионният договор за него е сключен на 21 декември 2004 г. с ЕТ „Стамболийски 1995 г. - Христо Иванов”. През 2011 г. правата и задълженията по концесията са прехвърлени изцяло на „Вива Венчърс” ООД, гр.
Министерският определи Милена Бойкова - директор на дирекция „Държавен дълг“ в Министерството на финансите, за директор за Република България в Съвета на директорите на Черноморската банка за търговия и развитие (ЧБТР). Като държава-членка на ЧБТР, България се ползва с правото да определи свои представители в управителните органи на банката. С настоящото Решение на Министерския съвет ще бъде осигурено представителство на страната ни в Съвета на директорите на ЧБТР с цел активно участие в дейността на банката и защита интересите на България като акционер. Дейността на Черноморската банка за търговия и развитие е насочена към финансиране и насърчаване на регионални проекти от публичния и частния сектор, както и към поощряване на търговската активност между страните-акционери.
Министерският съвет одобри отпускането на 30 628 412 лв. за финансово осигуряване на дейности по Национална програма „Оптимизиране на вътрешната структура на персонала“ за 2021 година. Средствата са за изплащане на обезщетения на персонала в образователните институции за месеците юли-август 2021 г. поради промяна в структурата и състава му, както и обезщетенията при прекратяване на трудовите правоотношения на друго основание. Финансират се и обезщетения на персонала в резултат на преструктурирането на мрежата от образователни институции от системата на предучилищното и училищното образование чрез закриване или преобразуване. Финансирането ще е от планираните разходи в централния бюджет за 2021 г. за изпълнение на националните програми за развитие на образованието.
Министерският съвет одобри позицията на Република България за участие в редовното заседание на Европейския съвет, което ще се проведе на 21-22 октомври 2021 г. в Брюксел. По време на срещата ще бъдат обсъдени темите COVID-19, цифровизация, цени на енергията, миграция, търговия. Лидерите ще направят преглед на епидемичната обстановка и актуалното състояние на процеса на ваксиниране. Специално внимание ще бъде обърнато на ускоряването споделянето на ваксини с трети страни в изпълнение на поетите ангажименти. Акцент ще бъде поставен и върху изграждането на Европейския здравен съюз и на новосъздадения Европейски орган за готовност и реакция при извънредни здравни ситуации.
Министерският съвет одобри резултатите от участието на България в заседанието на Съвета на Европейския съюз „Правосъдие и вътрешни работи”, част „Правосъдие“, което се проведе на 7 октомври в Люксембург. Министрите на правосъдието проведоха дебат по темата относно подобряването на условията при предварителното задържане на обвиняеми лица. Споделено беше разбирането, че различията в условията на задържане могат да окажат влияние върху взаимното доверие и по този начин да се окажат пречка за сътрудничеството по наказателноправни въпроси в Европейския съюз.
Министерският съвет прие Доклад на министъра на околната среда и водите относно необходимостта от обсъждане и приемане от Народно събрание на Закон за изменение и допълнение (ЗИД) на Закон за биологичното разнообразие и ЗИД на Закона за генномодифицираните организми. Взе се решение министър-председателят да предложи на Народното събрание приоритетно да разгледа, обсъди и приемe проектите на двата закона. Приоритетното разглеждане на проектозаконите е необходимо във връзка с изпълнение на задълженията на Република България като държава-членка на Европейския съюз (ЕС). Проектът на ЗИД на ЗГМО въвежда в българското законодателство изискванията на Директива (ЕС) 2018/350. Предложенията във внесения проект на ЗИД на ЗБР касаят въвеждането на нов подход за управлението на НАТУРА 2000 и са изготвени във връзка с процедура за нарушение № 2018/2352 срещу България за неизпълнение на задълженията по Директива 92/43/ЕИО.
Министерският съвет прие Постановление за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на вътрешните работи за 2021 г. за изплащане на минимални диференцирани размери на паричните средства за физическа активност, физическо възпитание, спорт и спортно-туристическа дейност в размер на 3 210 лв. Средствата са необходими за подпомагане на физическата активност, физическото възпитание, спорт и спортно-туристическа дейност на курсантите от Академията на Министерството на вътрешните работи за бюджетната 2021 г. Съгласно друго правителствено постановление се одобряват допълнителни разходи, в размер до 7 000 000 лв., по бюджета на Министерството на вътрешните работи за настоящата година. Средствата са за финансово обезпечаване на сключени договори за изпълнение на дейности, свързани с издаването на българските лични документи. По бюджета на Министерството на вътрешните работи за 2021 г. се одобряват също така допълнителни разходи, в размер до 45 049 800 лв., за разходи за персонал.
Министерският съвет прие Решение за организиране на национално участие на Република България в 59-ото издание на Венецианското биенале за изкуство, от 20 април до 27 ноември 2022 г. Биеналето е мултидисциплинарно и повече от 120 години е сред най-престижните културни институции в световен мащаб. Международната изложба за изкуство се провежда през две години и протича по предварително обявена тема със социално значимо послание. Темата на 59-ото Биенале за изкуство е „Млякото на мечтите“. Изложбата носи името си от книга на сюрреалистичната художничка Леонора Карингтън (1917-2011). Биеналето представлява своеобразен анализ на състоянието на визуалните изкуства по отношение пазара на изкуствата, мобилността на колекции и автори, обучения на професионалисти, междукултурното измерение и обмяна на опит. Цели се популяризиране на постиженията на съвременното българско изкуство, стимулиране на двустранното сътрудничество в областта на визуалните изкуства и мобилността на творците, утвърждаване имиджа на България и използването на капацитета на страната за постигане на значими външнополитически цели и приоритети в областта на културата и визуалните изкуства.
Министерският съвет прие доклад за изпълнението на Плана за действие за 2021 г. с мерките, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз към 30 септември 2021 г. С мерките, заложени в Плана, се въвеждат директиви на Европейския съюз, осигурява се прилагането на Учредителните договори, регламентите и решенията на ЕС, както и подготовката на позициите на Република България за заседания на Съвета на ЕС. Общо 162 мерки са със срок на изпълнение до края на месец септември, като от тях са изпълнени 99 мерки. Неизпълнени са 63 мерки, което представлява 38,9%.
Министерският съвет прие проект на Постановление за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на здравеопазването за 2021 г. Във връзка с осигуряването на възможностите за лечение се предвижда закупуване на комбиниран лекарствен продукт от две моноклонални антитела, предназначен за лечение на българските пациенти с потвърден COVID-19. С проекта се предвижда закупуването на 3 000 флакона от продукта, като посоченото количество ще се осигури лечението на 3 000 пациенти.
Министерският съвет прие решение, с което одобрява проект на Меморандум за разбирателство между Министерството на правосъдието на Република България и Организацията за европейско публично право без последващо утвърждаване. Организацията за европейско публично право („ОЕПП“ или „Организацията“) е създадена през 2007 г. по инициатива на Република Гърция. Основните цели на ОЕПП са разпространяването на познания в областта на публичното европейско и национално право, правата на човека, електронното правосъдие, реформата в съдебната система. Република България е член на Организацията за европейско публично право от 2017 г.
Младите таланти в математическите науки да бъдат задържани, а перспективни български учени от чужбина да бъдат привлечени обратно в страната ни. Това са основните цели на новата научна програма на Министерството на образованието и науката - „Повишаване на изследователския капацитет в областта на математическите науки“. Тя ще бъде с бюджет 2 млн. лв. и ще стартира през 2022 г. В нея могат да се включат всички научни организации и акредитирани висши училища с над 20% принос за научната продукция на България в математическите науки през последните пет години. По програмата в рамките на три години ще се създават и използват споделени ресурси, като по този начин ще се повиши научният потенциал на страната. Ще се провеждат специализирани курсове за магистри и докторанти и ще се осигури кариерно развитие в областта на математическите науки. Ще се стимулира и партньорство между БАН и Факултета по математика и информатика на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Над 23 400 лева се предоставят на 53 училища за екипна работа между учители от детски градини и начален етап на основното образование. Други 94 293 лева са за съвместна работа между педагози от начален и прогимназиален етап. Дейностите улесняват прехода на учениците между отделните етапи и създават партньорства и мрежи между училищата. По Национална програма „Заедно за всяко дете” се отделят 86 570 лева. Средствата са за 13 детски градини и 26 училища. Те ще се използват за финансиране на дейности на екипите за обхват. Планирани са срещи с родители и другите членове на семействата за привличане и ангажиране на всички заинтересовани страни с цел обхващане и задържане на децата и учениците в системата на образованието.
Обсъден беше проект на Заключения по Стратегията на Европейския съюз за правата на детето. България посочи, че отдава приоритетно значение на защитата на правата на децата - закрилата и подкрепата изискват всички органи и служби да работят координирано, поставяйки детето и неговия най-добър интерес в центъра на своите действия. Министрите бяха информирани и относно последното развитие на дейността на Европейската прокуратура. Службата започна работа на 1 юни 2021 г. и вече извършва редица разследвания по случаи, които попадат в нейната компетентност.
Общините ще получат 5 288 076 лева за дейности по пет национални програми за развитие на образованието през 2021 г. Правителството отпусна 3 499 319 лева по Националната програма „Без свободен час”. От тях 2 484 799 лева са за учители, които заместват свои колеги в периода от 1 ноември 2020 г. до 30 юни 2021 г. За един учебен/астрономически час се възстановяват до 10,50 лв. за учител, който замества в населеното място по настоящия му адрес, и до 12,50 лв. - в друго населено място. 167 200 лева се предоставят на педагогически специалисти, които работят вместо свои колеги в трета и четвърта подготвителна група, както и в смесени групи, в които пет и шестгодишните деца са повече от половината от състава на групата. Останалите 847 320 лева са предвидени за консумативи (интернет) за учителите при онлайн обучение.
От началото на 2022 година във всички звена и офиси за административно обслужване в централната и местната администрация се регламентира изричното използване на телефон като канал за комуникация с потребителите. Създават се ясни и конкретни насоки и препоръки за осигуряването и използването на телефон за административно обслужване, разширява се приложното поле на телефоните за предоставяне на административни услуги на гражданите, за запитвания и информация. Регламентира се общ стандарт за осигуряване на телефонно административно обслужване на английски език. Въвежда се и изискване за обявяване на вида на телефонните номера за комуникация - платени или безплатни, заедно със стойността на съответното обаждане.
От неизпълнените мерки 40 са законопроекти. Натрупването на законопроекти, неприети в срок, се дължи на дългата липса на действащо Народно събрание. Необходимо е ускоряване на разработването и приемането им от Министерския съвет, за да могат те да бъдат внесени за разглеждане в новото Народно събрание веднага след неговото конституиране. Общо 31 изоставащи мерки са свързани с 36 стартирали процедури по чл. 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз за неизпълнение на задълженията, произтичащи от правото на ЕС. 29 от тези мерки са неизпълнени към 30 септември 2021 г., а по две от тях все още не е настъпил срокът за изпълнение.
По Национална програма „Ученически олимпиади и състезания“ се отпускат 1 198 015 лева. Средствата се разпределят сред 204 училища за подготовка на ученици за участия в олимпиади. Допълнителните занятия ще засилят интереса на децата към национални и международни олимпиади и състезания. Кабинетът одобри 307 433 лева по Националната програма „Заедно в грижата за всеки ученик”. От тях 189 708 лева са за проследяване на личните постижения на учениците чрез създаване на индивидуално портфолио, съдържащо информация за успеха на детето по всички учебни предмети. Тази дейност се изпълнява от начални учители, за което те получават допълнително възнаграждение.
По отношение на конкретните мерки, предложени в Съобщението от 13 октомври т.г., българската страна изразява подкрепа за: ревизиране на Регламента за сигурност на газовите доставки с оглед гарантиране по-ефективното опериране на газовите хранилища в Европа; ограничаване на възможностите за финансови спекулации на европейския пазар за търговия с емисии на парникови газове; извършване на предварителна оценка от ESMA на търговските практики на европейския пазар на въглеродни емисии. Предлагаме създаването на временна европейска рамка за държавни помощи (както при пандемията от COVID-19), която държавите членки да прилагат в случай на драстично повишаване на цените на електрическата енергия в Европа в подкрепа на засегнатите икономически субекти и домакинствата. Инициирали сме разговор за създаване на европейско ниво на „Кризисен фонд", който да мобилизира допълнителни финансови ресурси чрез продажба на допълнителни количества квоти на парникови газове, освободени от „Резерв за пазарна стабилност".
Правителството одобри допълнителни разходи от централния бюджет към Държавен фонд „Земеделие” - Разплащателна агенция в размер до 70 000 000 лв. за 2021 г. Средствата се отпускат за подпомагане на земеделски производители животновъди, отглеждащи едри и дребни преживни животни и пчелни семейства, и производители на плодове и зеленчуци. Финансовата помощ ще допринесе за подобряване на ликвидността на земеделците, запазване на дейността им и ограничаване на негативните последици от COVID-19.
Правителството одобри резултатите от участието на българската делегация в редовното заседание на Съвета на Европейския съюз по конкурентоспособност (вътрешен пазар, индустрия и научни изследвания) То се проведе на 28 и 29 септември 2021 г. в Брюксел. Делегацията беше ръководена от заместник-постоянния представител на Република България към Европейския съюз Иванка Ташева. По време на заседанието министрите обсъдиха най-големите предизвикателства и възможности за европейската индустрия, произтичащи от пакета „Подготвени за цел 55” и прехода към климатична неутралност. Бяха подкрепени общите цели на пакета, като се постави акцент и върху необходимостта от осигуряване на подкрепа от обществото за прехода, за което е необходимо гарантиране на социална справедливост и оптимално разпределение на усилията. Подчертано бе значението на Съвета по конкурентоспособност за осъществяване на мониторинг на напредъка и за осигуряване представителство на интересите на индустрията в процеса на приемане и прилагане на политиките.
Правителството прие Наредба за намаляване на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда, с която се въвеждат изисквания на Европейското законодателство. С нормативния акт се забранява пускането на пазара на определени продукти, за които има устойчиви заместители за многократна употреба или такива, изработени от други материали, различни от пластмаса. Въвеждат се мерки за намаляване на потреблението на еднократни пластмасови чашки и кутии за храна, както и нови изисквания за проектиране и производство на определени продукти с цел намаляване на отпадъците от тях и стимулиране на рециклирането.
Правителството прие постановление за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на икономиката за 2021 г. за осъществяване на новите функции на Българския институт по метрология, в изпълнение на чл. 1, ал. 5, т. 7 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г. (обн., ДВ, бр. 77 от 16.09.2021 г.) чрез преструктуриране разходите и/или трансферите на централния бюджет за 2021 г. Постановлението е прието по повод промени в Закона за хазарта (изм. и доп. ДВ, бр. 69 от 4 август 2020 г.) и Изборния кодекс (обн., ДВ, бр. 88 от 2020 г.) и осигуряване на средства за разходи през 2021 г., непланирани в бюджета за текущата година.
Правителството прие промени в Закона за опазване на околната среда (ЗООС). Промените прецизират ключовите инструменти, свързани с политиките по предотвратяване на големи аварии, комплексното предотвратяване на замърсяването от промишлени дейности и оценката на въздействието върху околната среда. Това гарантира най-добрите екологични резултати като се засилва хармонизирането на българската и европейската законодателна уредба в областта. С текстовете се изпълняват препоръките на Европейската комисия (ЕК) относно транспонирането на Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването), транспонирането на Директива 2011/92/ЕС относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (изменена е Директива 2014/52/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 година) и транспонирането на Директива 2012/18/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества, за изменение и последваща отмяна на Директива 96/82/ЕО на Съвета (СЕВЕЗО III), като промените са в отговор на изискванията от ЕК за пълно и точно транспониране на определени разпоредби относно емисиите от промишлеността, оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда, и контрола на опасностите от големи аварии с определени опасни вещества.
Правителството прие решение за одобряване на намерението за присъединяване на Република България към Центъра за развитие на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и възложи на министъра на икономиката да координира дейността по присъединяването и участието на Република България в работата му. Центърът за развитие на ОИСР е създаден през 1962 г. като форум за обмяна на опит и обсъждане между страни членки и нечленки на ОИСР на политики и стратегии за устойчиво развитие. Към настоящия момент в него членуват представители на 55 държави, от които 27 страни членки на ОИСР и 28 нечленки. Със своето присъединяване България ще може да участва във всички негови дейности, включително в обмяната на опит и добри практики, в разработката на национални и регионални проекти в областта на икономиката, търговията, финансите, миграцията, социалната кохезия, политиките насочени към пазара на труда, образованието и квалификацията и др. Нашата страна ще може да разменя информация, да получава безплатно достъп до цялата база данни и публикациите на Центъра. Съществува също възможност за студентски стажове, както и за отпускане на стипендии за български представители за участие в работата и проектите на Центъра. Присъединяването на България към Центъра за развитие е елемент от подготовката на страната ни за членство в ОИСР. Участието ни в неговата дейност би допринесло за ускоряване на реформите у нас, както и за по-тесни контакти с държавите членки на ОИСР в съвместната ни работа.
Правителството прие решение, с което освобождава Ангел Стоев от длъжността областен управител на област Пловдив. На поста се назначава Даниела Николова-Кършева, която до момента заема поста заместник областен управител на област Пловдив. В рамките на днешния ден със заповед на премиера Стефан Янев от длъжността заместник областен управител на област Кюстендил е освободен Йордан Гогев.
Проектът на закона съдържа обективни критерии за налагане на глоби и имуществени санкции, в случаите на нарушения на Закона за защита на потребителите. Те ще отчитат следните елементи: естество, тежест, мащаб и продължителност на нарушението, както и всяко средство за защита, предоставено от търговеца на потребителите за причинената вреда. Основното изменение в Закона за защита на потребителите е изискването за прозрачност към онлайн местата за търговия по отношение автентичността на отзивите на потребителите, както и въвеждането на забрана за използване на фалшиви и неверни отзиви на потребители, предоставянето на информация на потребителите относно лицето, което продава стоките чрез онлайн мястото за търговия. Също така предоставяне на информация от страна на онлайн местата за търговия относно основните параметри, с които се определя класирането на отправените предложения до потребителите в отговор на тяхното търсене, както и тяхната относителна важност в сравнение с други параметри.
С предлагания проект на Меморандум за разбирателство страните възнамеряват да задълбочат сътрудничеството и обмяната на опит в областта на правосъдието, особено по отношение на законодателния процес, реформата в съдебната система, обучението на магистрати и администрацията на съдебната власт. За постигането на оптимални резултати се предвижда организирането и провеждането на семинари, курсове, обучения и посещения за обмен на опит.
Със свое решение правителството одобри списък с приоритизирани искания от 2021 г. за получаване на подкрепа по линия на Инструмента за техническа подкрепа през 2022 г. Приоритизирани са петнадесет искания в областите образование, туризъм, енергетика, финансов сектор, публична администрация, правосъдна система, управление на данни, както и две искания, свързани с ангажиментите на страната по присъединяването към еврозоната. След подробен преглед исканията са степенувани по важност в три категории и са проверени за наличие на двойно финансиране. Приоритизираните искания в списъка от 2021 г. за получаване на подкрепа по ИТП ще подпомогнат провеждането на мащабни реформи, ще допринесат за изпълнение на поетите последващи ангажименти на страната след присъединяването към Валутно-курсовия механизъм II и по пътя й към еврозоната, и ще осигурят ефективното адресиране на специфичните за страната препоръки на Съвета на ЕС през последните години. Одобреният от правителството списък с приоритизирани искания ще бъде изпратен от министъра на финансите до Генерална дирекция „Реформи“ към Европейската комисия, в срок до 31 октомври тази година.
Това става възможно с приетите днес с Постановление на Министерския съвет изменения и допълнения на Наредбата за административно обслужване. Промените са разработени след извършено мащабно наблюдение, финансирано с европейски средства, на съществуващите практики за използването на телефоните при административното обслужване и констатираните правни и практически дефицити.
Увеличава се информацията за крайните потребители, в т.ч. чрез нови маркировки за съдържанието на пластмаса в някои продукти и за вредата от неправилното им изхвърляне, задължителни мерки за осведомяване и осъществяване на национални информационни кампании. Въвежда се изискване за разширяване на съществуващите системи за разделно събиране на отпадъци от опаковки, като се осигури подходяща допълнителна инфраструктура на местата на образуване на отпадъци за постигане цел по разделно събиране на пластмасови бутилки за напитки от 90% за отчетната 2029 г., финансирани допълнително от лицата, които пускат на пазара съответните продукти.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)