Срещите ми с българите в Сърбия продължиха и в Босилеград. Заради пандемията за първи път от две години в клуба на БТА се събраха приятели и опоненти, с които проведохме емоционална дискусия за проблемите на нашите сънародници на няколко километра от границата, написа във Фейсбук българският евродепутат Петър Витанов.
Те апелират за инвестиции в района им, така че да има работни места и перспектива за младите хора. Дават за пример други съседни държави като Хърватия и Унгария, които полагат сериозни усилия за запазване на своите малцинства зад граница.
Поставени бяха въпросите за задължителните PCR-тестове за влизане в страната, независимо дали хората си ваксинирани, което прави пътуването до България трудно и скъпо.
Впечатлен съм от факта, че в Западните покрайнини има българи, които обичат България дори повече от нас. Като евродепутат се ангажирам да поставя на институционално ниво част от проблемите, които могат да бъдат решени. Обещах, че ще се върна, за да се срещнем отново и да разкажа какво правим ние, българските политици за тях – пазителите на българския дух.
Само на 5 километра от Босилеград е живописното село Извор, някога просветен център на българите в Краище, в което сега има само петима жители. Българската памет пазят килийното училище и манастирът. Хората от Босилеград си пожелаха някой политик да спази обещанието си за реставриране на килийното училище, както и сръбските власти да не бавят процедурите. Поискаха и богослужение на български.
Тревогите на хората от Босилеград са свързани с мината над града и съмненията, че тя замърсява река Драговищица, която се влива и в Струма. Те искат помощ, включително от българските институции, за да разберат дали в реката има съдържание на опасни метали или не е замърсена, както твърдят инвеститорите.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)