Поетът Николай Милчев с „Две изречения за Лозан Панов”

Коментар на Николай Милчев. Той е известен български поет, носител на много награди и отличия.

И за да бъда докрай откровен, не мисля, че си струва да се говори чак толкова много за "щабове" и личности, които знаят всичко по рождение. Тези хора се надяват, че както истината, така и борбата им принадлежат завинаги. Нека бъде така...

Цялото излъчване на десния кандидат говори за социална стерилност и отдалеченост от твърде по-шарения, пъстър и приземен български електорат.

Нито за миг, разбира се, не подценявам и не омаловажавам това, което направи през последните години господин Лозан Панов.

По-долу публикувам няколко думи за господин Лозан Панов в качеството му на кандидат-президент. Вече споделих какво мисля и за Герджиков, и за Радев. И това ще бъде последното нещо, което ще напиша за предстоящите избори. Колкото повече пиша и мисля, толкова повече се убеждавам, че

Един и същи десен ум, който някога измисли кандидатурата на Неделчо Беронов, сега се спря на Лозан Панов. Опитва се да се внуши някаква висота, институционалност, стабилност и почтеност. Похвално, но ако някога това не проработи, защо някой си мисли, че ще проработи сега? Лозан Панов наистина се държа последните години достойно и смело. Но първите му прояви в кандидатпрезидентската му кампания са хаотични, необмислени, понякога трагикомични. Едно е да разбираш от право, съвършено различно е да си наясно с народопсихологията.

Наблюдавам и ръководителите на десните партии, които го издигнаха. Изглеждат ми силно притеснени и приличат на родители, които оправдават пред обществеността пакостите на своя син. Те няма как да не си дават сметка веднага, че добрият някога върховен съдия е напълно неподготвен за теста, наречен президентска кампания.

Лозан Панов вероятно би бил чудесен чиновник в някоя северна страна с ред, дисциплина и аптекарски порядък, но тук – на Балканите, където ври и кипи, е доста по-различно и той би се чувствал по-добре като турист, отколкото като кандидат-президент.