А дотогава нямат проблем с оцеляването, парите им стигат "за храна" и малко отгоре, не се страхуват и да останат без работа - нивото на икономическо развитие дава възможност бързо да си намерят място с кажи-речи същата заплата.
"Защо да играеш игра, в която предварително си обречен да изгубиш? - разсъждава беднякът. По-добре гледай да угодиш на властта, тя може пък да те похвали. Тук празният хладилник и крещящият телевизор "работят" съвместно. И единият, и другият обясняват на човек, че няма къде да ходи - освен да иде да гласува, както каже началството. Защото инак ще изгуби всичките си шансове за "победа" в социалната игра. Лоялност или социална смърт - изборът не струва, но хората не виждат друг", констатира вестникът.
Според статия на руския академик Андрей Колесников, от 2014 до 2020 г. цените на храните в страната са нараснали с 51,7 на сто, а средните доходи на глава от населението - само с 34,3 процента. Икономисти обясняват: хранителните стоки в Русия са станали повече, но хората нямат пари да си купят храна. Но за "ръководната партия" според агенциите са гласували най-активно най-бедните региони на Русия, пише в. "Новая газета", цитиран от БТА.
Затова първите резултати от изборите в Русия потвърждават: в страната работи стратегия на "управляема бедност", намаляваща доходите на хората, за да не поставят много изисквания към властта. Колкото по-малко неща има в хладилника, толкова по-внимателно се вслушват хората в директивите от телевизора. Колкото по-беден е даден регион, толкова повече гласуването там отговаря на началническите очаквания.
Наред с други издания опозиционният вестник продължава да коментира изборната победа на "Единна Русия" - партията на Кремъл, във вота за парламент. "Дори продоволствената инфлация допринася за подкрепа на властта. И това не е парадокс, а закономерност", се казва в материала.
Според германско изследване на Армин Шафер и Хана Швандер, растящото неравенство в доходите не увеличава, а намалява политическата активност на бедняците. Това раздалечава още повече богатите и бедните, а бедните стават още по-равнодушни към политическата дейност.
"Застопорявайки доходите и потреблението на хората, началството застрахова срещу политическа конкуренция и себе си, и децата си - поколение, отраснало в бедност, не ще може да противопостави нищо на олигарсите. Дори някой бедняк да забогатее въпреки усилията на началството, той няма да тръгне да протестира, а ще търси възможности да потвърди колко е лоялен към властта", пише още изданието.
"Хората всичко разбират и политическата борба в бедните региони се върти около възможността да попаднеш в привилегирования слой, на който се плаща от суровинната рента - дохода от природните ресурси на Русия. И началството управлява, регулирайки кръга на допуснатите до тази рента", обяснява "Новая газета".
Всекидневникът посочва, че според Руската академия на науките брутният вътрешен продукт (БВП) на глава от населението вече 10 години не надхвърля 12 000 долара. Сеймър Липсет, икономист и социолог от САЩ, обяснил още преди половин век: щом тази величина надхвърли известна граница (днес именно 12 000-14 000 долара, вмята изданието), хората започват да поставят повече политически искания.
)