Медия: Кремъл манипулира електората в Русия чрез стратегия за управляема бедност

А дотогава нямат проблем с оцеляването, парите им стигат "за храна" и малко отгоре, не се страхуват и да останат без работа - нивото на икономическо развитие дава възможност бързо да си намерят място с кажи-речи същата заплата.

"Защо да играеш игра, в която предварително си обречен да изгубиш? - разсъждава беднякът. По-добре гледай да угодиш на властта, тя може пък да те похвали. Тук празният хладилник и крещящият телевизор "работят" съвместно. И единият, и другият обясняват на човек, че няма къде да ходи - освен да иде да гласува, както каже началството. Защото инак ще изгуби всичките си шансове за "победа" в социалната игра. Лоялност или социална смърт - изборът не струва, но хората не виждат друг", констатира вестникът.

Според статия на руския академик Андрей Колесников, от 2014 до 2020 г. цените на храните в страната са нараснали с 51,7 на сто, а средните доходи на глава от населението - само с 34,3 процента. Икономисти обясняват: хранителните стоки в Русия са станали повече, но хората нямат пари да си купят храна. Но за "ръководната партия" според агенциите са гласували най-активно най-бедните региони на Русия, пише в. "Новая газета", цитиран от БТА.

Затова първите резултати от изборите в Русия потвърждават: в страната работи стратегия на "управляема бедност", намаляваща доходите на хората, за да не поставят много изисквания към властта. Колкото по-малко неща има в хладилника, толкова по-внимателно се вслушват хората в директивите от телевизора. Колкото по-беден е даден регион, толкова повече гласуването там отговаря на началническите очаквания.

Наред с други издания опозиционният вестник продължава да коментира изборната победа на "Единна Русия" - партията на Кремъл, във вота за парламент. "Дори продоволствената инфлация допринася за подкрепа на властта. И това не е парадокс, а закономерност", се казва в материала.

Според германско изследване на Армин Шафер и Хана Швандер, растящото неравенство в доходите не увеличава, а намалява политическата активност на бедняците. Това раздалечава още повече богатите и бедните, а бедните стават още по-равнодушни към политическата дейност.