Докога ТЕЛК ще се гаврят с инвалидите?!

Взех си отпуск, за да обслужа чиновниците.

Все пак имам една надежда: дано като се смени управлението, най-после някой да помисли и за клетите инвалиди! На първо време да спре гаврата с хората с необратими диагнози като спрат да ги привикват на комисии за щяло и нещяло.

Грабнах пак папките с документите и хукнах към бездушните чиновници. Цяла седмица обикалях, пращаха ме ту в Перник, ту в София, разказвах, показвах, доказвах очевидното, установено от поне два медицински екипа преди това, и така дни наред... .

Дори не ми се коментира отново огромният проблем с липсата на електронното правителство, за което уж се изхарчиха над 2 млрд.лева. Тонове мастило изхабихме досега затова, но резултат - йок.

Казват, че за цивилизацията на едно общество се съди по отношението към слабите, болните, немощните.

Мисля, че сегашните тромави структури трябва час по-скоро да бъдат разрушени и преучредени, а в тях да бъдат назначавани само хора с емпатия, състрадаващи на болните.

Настойчиво моля управлението – смилете се да го въведете поне за инвалидите! Грехота е.

Още ми застава буца в гърлото като се сетя за този нелеп, отвратителен случай, причинен от тъпи, безхаберни и бездушни чиновници, създаващи десетилетия наред безумни порядки на наш гръб.

През цялото време обаче си мислех:

У нас то е жестоко и безразлично.

Честно казано не смятах да занимавам читателите с личните си проблеми с тези комисии, защото са ме учили, че не е професионално да ангажираш аудиторията със своя „Аз”. Но проблемът не е само мой, не е само частен, а общ на семействата на хиляди хора в неравностойно положение у нас, които търпят издевателствата и униженията на администраторите от тези вехти, тромави и напълно неефективни структури. Те също трябва да бъдат разрушени и преучредени, както уместно наскоро предложиха и други колеги, засегнати от тези комисии.

В резултат на професионални увреждания, тя осакатя напълно впоследствие. Тъй като родителите ми живеят в провинцията, се наложи първо да я докараме на лечение в София, а след това да водим лекарски екипи на място, за да правят още допълнителни прегледи. За целта ние плащахме да я посетят, да направят необходимите констатации и документи. Според окончателната й епикриза, мама има 100% инвалидност и нужда от чужда помощ, плюс съществуващите професионални увреждания.

Видях много болни, деформирани хора от професионални заболявания, към които се отнасяха обидно и пренебрежително, овиквайки ги, сякаш не са работили по над 45 години за себе си и за държавата и не са им вземали по над 40 на сто от доходите за осигуровки.

Ето че съдбата отреди и аз да изпадна в подобна безизходна ситуация. Не зная още колко години наред ще трябва да обсужвам ТЕЛК, НЕЛК, НОИ в Перник. След като в София се произнесоха, сега „ухажвам” институциите в Перник, а те не бързат да спрат с издевателствата, напротив, сякаш дори се наслаждават.

Когато документите й уж бяха готови, започна моето ходене по мъките с папки от едно ведомство в друго. Защото се оказа, че здравномедицинските служби не общуват помежду си или примерно се мразят докторката от ТЕЛК и онази от НОИ и си правят взаимно сакътлъци, а близките на пациентите трябва да ги обслужват от гише на гише. Не обратното, заради което им плащаме заплати чрез данъците си.

От две години майка ми е напълно неподвижна след прекаран трети пореден инсулт. От дълги години тя имаше професионален ТЕЛК, поради множество поражения, нанесени й от тежкия труд, който упражняваше години наред. Не познавам друг толкова трудолюбив, всеотдаен и енергичен човек като нея. Може да има, просто аз не го познавам.

Преди дни бях напълно шокирана, когато получихме писмо, с което призоваваха мама „да отиде” от Земен в София на пълен медицински преглед, включващ енброя изследвания! Сигурно дистанционно служителите от ТЕЛК в столицата, в Перник и НОИ са решили, че може би внезапно Великият дух е докоснал майка ми, тя скочила и започнала да върви, въпреки тежката и необратима болест, която я споходи!

Проблемът засяга стотици хиляди семейства, тъй като нацията ни става все по-болна и безпомощна. Преди време си спомням, че в район Триадица се натъкнах на един от многото драстични подобни случаи. Големият режисьор Коко Азарян, светла му памет, тогава бе дошъл да се моли на служителите да не викат болното му неподвижно дете всяка година на военна комисия, защото то е с небратима диагноза и не може да стане войник...