"Мили художници, намерете достойнството някъде в себе си и успявайте да се радвате на чуждия успех, вместо да го принизявате до собствения си неуспех или да го подлагате на съмнение. Успелите хора нямат време да завиждат. А колкото до изкуството... в цял свят никой не се наема да даде еднозначно определие за съвременното изкуство, но, разбира се, в България всеки се чувства знаещ и кадърен, за да дава оцнки и лепи етикети. Историята и дистанцията на времето са истинските съдници на изкуството, не вие, не аз. Винаги се чувствам омерзена в такива моменти, не че на някой му пука. По-лошото е/за мен самата/, че и на мен вече не ми пука... за "художниците". Когато не одобрявам нещо, преминава в графата "игнор". П.п.:Разгледах му нещата на Зуека, харесват ми. Достатъчно е, че ме накараха да трепна и да се замисля. Смели са, честни. Дори и преиграването е дозирано. Ако за една година е постигнал такава сбобода на изказа и личен почерк, какво ли ще покаже след 10! Съвсем оправдано е напуснал блатото. Толкоз", завършва публикацията на художничката.
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)