Д-р Юрий Асланов за novini.bg: Разочарованието от политиката у нас, ражда обществената депресия

Към този момент

Нашата агенция също направи свои замервания, но предпочитам да коментирам тенденции, а не числа и проценти, защото обществото е в процес на трансформация на масовото съзнание и е доста объркано. Можем да кажем, че обществото ни

При единия от тези два сценария – две в едно, печелят партиите и губи президентът, а при другият сценарий е обратно.

Накъде вървим и има ли изход от политическото безвремие, в което попаднахме? Ще успее ли БСП да състави кабинет? Има ли надежда в нов политически проект? Защо избирателите излъчват свои народни представители, които не могат да създадат стабилна власт? Как миналото ни разделя, а посоката за бъдещето не може да ни обедини? Разговарям с известния социолог Юрий Асланов, управител на агенция "Афис". Той е доктор по икономика и по социология.

В такива периоди, а това е изучен феномен от социологическата наука, общественото мнение е неустойчиво и податливо на резки обрати и непредвидими посоки на развитие. Затова в момента всички замервания са еднакво неточни, каквито бяха тази година.

Засега заявката за създаването на нов политически проект около фигурата на Кирил Петков, би трябвало да се окачествява като слух – непотвърден. Има приказки и интерпретации, но не съществува като официална заявка. Аз съм скептичен, че около една личност, колкото и да е силна, ще може да сътвори мащабно чудо, така че да се превърне в основен играч. Но може да отнеме от силата и да ерозира евентуалната подкрепа за някой от досегашните участници в политиката. От много време избирателите се оглеждат за нови лица, за нещо ново, за непозната алтернатива. Преживявали сме това няколко пъти и знаем, че пътят до одобрението е дълъг и сложен, понякога и трънлив. И когато се появи, хората вече са разочаровани. Така че този идеализиран порив на избирателя да види нещо различно от досегашното, обикновено се сблъсква с реалността, когато се яви от плът и кръв. Мисля, че, ако има такова нещо, то няма да е далеч времето, когато ще се преживее поредно разочарование. Няма да има вече повторение на възторга, който преди двайсетина години имаше по повод завръщането на Симеон Сакскобургготски, просто хората вече бяха доста лъгани.

Не вървим наникъде в момента, стоим на едно място, макар някои да се опитват да създадат друго впечатление и да се правят на интересни. Истината е, че тъпчем на едно място. В патова политическа ситуация сме, от която евентуалният изход са нови избори, защото не съм сигурен, че и предстоящите трети за тази година парламентарни избори, ще дадат развръзка на политическата криза. Тя може би ще продължи по-дълго, отколкото ни се иска.

Но истината е, че за хората не съществува интрига за изборите, поради което и избирателната активност пада, а интересът намалява. Което позволява на няколко фракции и в парламента да мобилизират твърдите си ядра и да задълбочават разделението в политическото пространство. Няма възможност за изява на някой по-нов субект, който да наложи категорично мнозинство.

Няма тенденция за повишаване на избирателната активност. Но с една уговорка: ако изборите са две в едно, активността ще е по-висока и ако са поотделно, ще е по-ниска дори от тази, която имахме на 11 юли т.г. Причината е, че интересът към политиката спада трайно.

Това е ясно на всички и не разбирам защо се бави процесът. Отстрани погледнато, БСП изглеждаше по-адекватно от останалите партии, но това е само защото не правеше нищо, за разлика от тях. Това открои социалистите като политическа сила, която се държи сериозно. БСП обаче е в криза от дълго време, която едва ли ще преодолее лесно, ако не се случи някаква вътрешна промяна в ръководството, каквато крайно наложителна. Иначе образът на БСП е износен и зацапан и са нужни усилия за очистването му. Партията си остава затворена в една известна високовъзрастова група, която трудно може да намери връзка с по-активните и младите. Големият проблем на БСП е, че повече символизира миналото, отколкото настоящето и бъдещето. Миналото продължава да разделя хората, помирение с историята така и не се случи за толкова години. По-страшното е обаче, че в България няма обединение нито за настоящето, нито за посоката на бъдещето.

което не е от сега, но то доведе до ситуиране на стари и на нови политически групи, които разполагат с твърди ядра. При общата обществена депресия, при дъблокото отчуждение между хората, от институциите и политиката и партиите, при спадаща избирателна активност, тези ядра символизират т.нар. фрагментация на политическото пространство. На ниско ниво те поддържат разделението, не позволяват на някакво мнозинство да наложи по-категорична визия за промяна. Това е причината. Ако хората не върнат интереса си към политиката, ако не им се предложат нови, по-радикални и смели идеи за промяна, а продължаваме да обикаляме в рамките на познатото, то обществената депресия ще продължи. Това е разочарованието от начина на правене на политика в България. На тази вълна ИТН се превърна в новина и сензация, но не мога да гадая какво ще се случи в предстоящите месеци до изборите, а и зависи кога ще се проведат и ще бъдат ли в комбинация с президентските.

но с условието, че ние още не знаем кои ще бъдат негови конкуренти за президентския пост. Още реално няма състезание и е рано да се прогнозира дали ще има съревнование или президенският вот ще е само с един играч – фаворит. Изборната активност няма да се повиши, ако няма силен противник срещу Румен Радев.