Гешев няма да се яви в Комисията за полицейско насилие. Прокуратурата: Ще се наруши Конституцията

Според Прокуратурата явяването на Иван Гешев във Временната комисия по случая с полицейското насилие над протестиращи би представлявало нарушение на Конституцията. Това става ясно от позиция на Прокуратурата на Република България по повод случая с кадрите на насилие над протестиращи.

„Прокуратурата на Република България изразява разбирането си, че взаимодействието между институциите в рамките на техните правомощия е единствената гаранция за защита на правата и законните интереси на българските граждани. Народното събрание е основната институция на парламентарната република, каквато е България. Като висш законодателен орган парламентът приема законите, които са задължителни за българските граждани и следва да бъдат стриктно спазвани от всички“, се посочва в позицията.

С писмо от 18.08.2021 г. №2520/2021 г. председателят на Временната комисия е уведомен, че във връзка с негови писма от 28.07.2021 г. и 30.07.2021 г., отговори със сходен предмет и съдържание вече са изпратени до него на 02.08.2021 г. и на 05.08.2021 г.

„Конституционните правомощия на главния прокурор са уредени в чл. 126 ал.2 от Конституцията на Република България. Те са методическо ръководство и надзор за законност. С последните изменения на Конституцията в края на 2015 г. и измененията в Закона за съдебната власт от 2016 г. е изключена възможността за намеса на главния прокурор в работата на прокурорите по конкретни преписки и досъдебни производства. В правомощията на главния прокурор е да ръководи единствено административните ръководители, и то само по отношение на административната им дейност“, се казва още в позицията.

„Чл. 84 ал. 16 от Конституцията на Република България определя границите, в които може Народното събрание да се намесва в дейността на прокуратурата – с изслушване и приемане на доклади по прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика. Според решение на Конституционния съд от 6 юни 2017 г. „Народното събрание не може да изисква от главния прокурор доклад относно дейността на прокуратурата по конкретно наказателно производство“. Това е единственото и безпротиворечиво тълкуване на конституционните разпоредби. Противното би представлявало нарушение на Конституцията на Република България от страна на главния прокурор и намеса в независимостта на отделните магистрати“, заявиха от Прокуратурата.

Конституцията на Република България има пряко действие и решенията на Конституционния съд (КС) са задължителни. Трайната практика на КС /виж решение по дело № 15 от 2016 г. и решение по дело №7 от 2011 г../ е, че е недопустим парламентарен контрол върху дейността на отделните магистрати и по отделни дела. Противното, респ. "дублиране" на действия по наказателни дела, би представлявало пряка намеса в независимостта на съдебната власт и нарушение на Конституцията.

В прокуратурата не се води статистика по посочения в писмото на народния представител Николай Хаджигенов признак „досъдебни производства срещу протестиращи граждани“ и не би могло да се предостави такава информация. Събирането и обобщаването на информация по подобни признаци би представлявало нарушение на конституционно признатите права на българските граждани.

Разгласяването на материали от разследването e забранено и попада под наказателната отговорност по чл. 360 от НК. Материалите по всяко досъдебно производство са защитени от т.нар. „следствена тайна“ по смисъла на чл. 198 ал. 1 от НПК. Те нямат публичен характер и даването на информация по конкретното дело е от компетентността единствено на наблюдаващия прокурор. Изключения от тази забрана са недопустими, включително и за главния прокурор. Той нито има правото, нито разполага с исканата информация. Противното би представлявало извършване на нарушение от негова страна на българското законодателство.
Материалите от досъдебните производства, съдържащи класифицирана информация, са извън кръга от сведения, които парламентарна комисия може да получава и използва. Разгласяването й би нарушило не само независимостта на съдебната власт, но и правата на гражданите, които тя по Конституция е призвана да брани.