Защо Мадуро склони на диалог с опозицията?

Емил Дабагян, "Независимая газета", БТА

Венецуела, преживяваща най-дълбока социално-икономическа и политическа криза, предприема пореден опит да я преодолее по пътя на преговори между противоборстващите страни. Ще припомня: положени са вече доста усилия, за да бъде решена ситуацията чрез диалог по инициатива на посредници. От септември 2017 до януари 2018 г. в Доминиканската република се водеха преговори с посредничеството на президента Данило Медина и бившия премиер на Испания Хосе Луис Родригес Сапатеро.

В процеса се включи и Пиетро Паролин, специален представител на папата. По-късно и двете страни отправиха молби за посредничество директно към понтифика. Главата на Католическата църква обаче изпрати суров отказ на президента Николас Мадуро и обясни, че неговите делегати само са имитирали преговори, за да печелят време. Всички опити приключваха без резултат.
И ето, на 24 юли, в интервю за телевизия "Телесур", Мадуро заяви, че властта е готова да участва в диалог с опозицията, който ще протече в Мексико. Първоначалната инициатива дойде от ръководството на Норвегия. Освен венецуелците, включително най-непримиримата партия "Народна воля", участие в проявата заявиха пратеници от редица страни, включително САЩ.

Диалогът стартира на 13 август под патронажа на външните министри на Мексико и на Норвегия. Правителството смята, че е редно да настои пред северноамериканските власти за вдигане на икономическото ембарго и връщане на една съществена част от националния златен резерв, задържана в Лондон. Опозицията е убедена, че трябва на първо място да се открие възможност за произвеждане на парламентарни и президентски избори.

Властта и опозицията вече контактуваха по-рано в Осло с цел да сложат край на продължителната конфронтация. Говорителка на норвежкото външно министерство заяви, че след отделните срещи са се състояли директни преговори. Не бе огласена информация за съдържанието им. Изборът на тази страна като площадка за преговори вдъхваше съществен оптимизъм с оглед значителния й опит в посредническата дейност. Тя е неутрална държава, не членува в Европейския съюз и не признава Хуан Гуайдо за временен президент. Посредничеството на скандинавците обаче не даде резултат.
Ситуацията във Венецуела безпокои световната общност. В Монтевидео е създадена Международна контактна група. Основните й членове са Уругвай и Мексико, намиращи се над схватката между страните в конфликта. По-късно към тях се присъедини Европейският съюз. Проблемът тревожи и Групата от Лима, обединяваща 14 латиноамерикански страни. Преговори са необходими, изтъкна Русия чрез своя външен министър Сергей Лавров. Секретарят на Съвета за сигурност на Руската федерация Николай

Патрушев изтъкна готовността на Москва да съдейства за диалог между властта и опозицията.
Съмнения буди искреността на сегашния президент, който на думи се обявява за преговори. Ще припомня, че след съмнителен успех на изборите от април 2013 г., когато успя с микроскопична преднина в рамките на статистическата грешка да надвие съперника си, излъчен от блока "Кръгла маса за демократично единство", Мадуро отказа ново преброяване на гласовете и предизвика буря от протести. Така започна плъзгане към авторитаризъм. Когато опозицията постигна явно надмощие в сражението за парламента, Мадуро свика Национална конституционна асамблея. Така бяха формирани успоредни структури на законодателната власт. В средата на своя мандат Мадуро блокира референдум за отзоваване на президента, какъвто е предвиден в конституцията. А след това произведе предсрочни избори, без да допусне в надпреварата кандидата на организираната опозиция.

Възниква въпросът какво ще измисли Мадуро този път. Схватките не стихват, а шансовете на опозицията да успее нарастват, като знаем, че представителите й разполагат с подкрепата на над 50 държави. Мадуро пък смята тези хора за предатели на родината, агенти на империализма.

Страните в противопоставянето изпратиха на срещата в Мексико свои пълномощни представители и очакват успех. Всяка посвоему.
Оптимален резултат от преговорите ще бъде създаването на структура от авторитетни дейци. Тя ще поеме подготовката на общо волеизявление със задължителното участие на безпристрастни наблюдатели от чужбина. Необходимо е коренно да се преустрои

Националният избирателен съвет, строго контролиран от администрацията. Трябва да се разработи "пътна карта", задаваща алгоритъм за решаване на най-острите проблеми. В последно време от Венецуела са емигрирали по икономически причини 5,6 милиона граждани, предимно в дееспособна възраст.
Проучване на солидната компания "Датаналисис" показа, че повечето венецуелци нямат доверие нито на Мадуро, нито на Гуайдо. Но подкрепят подновяването на диалога между тях.