Христо Панчугов пред novini.bg: Политиката не е игра на покер в квартална кръчма

Това, което наблюдаваме е, че всички търсят оправдания, защо нещо не може да бъде свършено, вместо да се предлагат решения за набуялите проблеми в страната. Така е от години.

Това, което продължава да не се случва на терена на политиката у нас, е разказът за това как изглежда политическата промяна. Ние месец след изборите не знаем какви са инструментите, кои са хората и каква е целта на политическата промяна

Но това няма да доведе до подкрепа за едно бъдещо управление, дори и в него да останат популярните и харесвани политици от сегашното. Необходим е нов дневен ред. ДБ трябва да даде отговори на своите избиратели защо се събира с Мая Манолова и с БСП?

Много въпроси ще саботират и минират бъдещето управление и затова са нужни ясни отговори пред избирателите веднага. Всичко друго би било част от политическата схема, с която повечето са свикнали.

Необходимо е политическите играчи да започнат да си дават сметка, че политиката не е игра на покер в кварталната кръчма. Политиката има цена и отговорност и е добре с нея да се занимават хора с як гръбнак.

А сега накъде в политическото пространство? Какво предстои след като ИТН се отказа от проучвателния си мандат за съставяне на правителство и номинираният от тях за премиер Пламен Николов си хвърли оставката? Доколко е възможна разпространената задкулисна схема, че третият мандат ще бъде връчен от президента на ИБГНИ, след като БСП и ДБ по договорка с него се откажат преди това, а шестите по изборен резултат от своя страна предложат служебният кабинет да стане редовен? По тези теми разговарям с политолога Христо Панчугов. Той е асистент в департамента по политически науки на НБУ. Преди това е бил зам-главен секретар на СДС и е активен участник в опитите за обединение на десницата преди РБ.

Имаме ясна заявка от ИТН, че няма да подкрепят нито една друга партия от тук нататък. Това не означава, че останалите организации няма да могат да направят мнозинство. Практически предстоят две стъпки – едната е връчване на мандата на ГЕРБ и втората е президентът на прецени на кого да връчи третият мандат.

Потенциално имаме два сценария. Единият е президентът да подходи както досега, образно казано да хвърли горещия картоф и да остави партиите в НС да се справят. Примерно като връчи мандат на БСП, а е повече от очевидно, че социалистите няма как да постигнат консенсус с останалите и да излъчат правителство. Най-малкото, защото като партия червените са твърде компроментирани и не мисля, че другите биха подкрепили техен кабинет, независимо как ще изглежда, дори в него да има министри от служебния.

Другият вариант е все пак президентът да се опита да се справи там, където очевидно парламентарните формации не могат, и това е да зададе ясен дневен ред, около който да се търси съгласие за съставяне на кабинет. В този вариант той би трябвало да връчи мандат на някоя от останалите парламентарни формации и да играе по-активна роля, отколкото през последната 1 година. Държавният глава има много позитивен имидж, но това не означава, че е свършил нещо кой знае колко голямо за изход от кризата и това, според мен, е най-големият проблем към момента.

Днес Борисов заяви, че ще предложи кабинет, но веднага ще го оттегли, за да „покаже разликата”. Ясно е, че в този парламент ще има опозиция и това е ГЕРБ, но те не могат да съберат подкрепа по много причини. Не на последно място в този смисъл е и разпадът на институциите, за който ГЕРБ носи определена вина. Ще видим едно арогантно представяне на кабинет, събран в последния момент. Такъв ни предложиха и в предното Народно събрание и видяхме, че не блестеше с нищо особено.

Наречете ме оптимист, но аз все още смятам, че е по-възможно да имаме правителство в рамките на този парламент, отколкото да отидем пак на парламентарни избори наесен. В този смисъл е възможен и разгласеният сценарий тези дни, че третият мандат може да бъде връчен на шестата по изборни резултати партия ИБГНИ, която пък да предложи за редовен служебният кабинет. Въпросът е обаче колко ще издържи една такава схема, която ще стане жертва на политически игри, интриги и сметки и ще приклчи безславно. Подобен сценарий би създал кратковременно усещане за стабилност за 6 месеца или 1 година, а после пак избори. Но пък ще се избегне неудобството парламентарните и президентските избори да са по едно и също време тази есен.