Атанас Пеканов: Кръговата икономика, биоразнообразието и ВЕИ са с повече средства в последния вариант на плана за възстановяване

В новата версия на плана седем пъти е увеличен бюджетът за програма за финансиране на ВЕИ на покриви на жилищни сгради. Заложени са мерки за подпомагане на либерализация на пазара на енергия и стимулиране използване на ВЕИ и на дребно.

В плана е засилена и частта за кръгова икономика, която не е била добре застъпена досега. Заложени са 117 млн. лв. България изостава в тази сфера, а има потенциала да води, коментира Пеканов.

Важна реформа, заложена в плана, е свързана с развитието на иновативните компании в страната. Предвиждат се промени в търговския закон в тази сфера, отбеляза министърът.

Други две важни реформи в плана са създаването на Комисия за енергийно бъдеще на страната и на Съвет за икономически анализи, които да изготвят сценарии, на база на които да се взимат дългосрочните решения.

Представителите на гражданския сектор отбелязаха позитивите в последната версия на плана и включените техни предложения в него. Според тях планът е по-добър и по-амбициозен от предходния вариант.

За кръговата икономика, биоразнообразието и ВЕИ са заложени повече средства в последния вариант на Националния план за възстановяване и устойчивост. Това стана известно от изказването на служебния вицепремиер по управление на европейските средства Атанас Пеканов в рамките на кръгла маса на тема "Българският ПВУ: Планът на бъдещето?", организирана от MOVE.BG. Дискусията отбелязва една година от създаването на коалиция от граждански организации "За зелен рестарт", в която влизат MOVE.BG, WWF България, "Грийнпийс" - България и "Институт Кръгова Икономика".

Атанас Пеканов апелира към политическите партии за приемственост по плана. Отбеляза, че е провел конструктивен диалог с експерти от "Има такъв народ", предстоят срещи и с другите политически сили. Има два отворени въпроса - бъдещето на въглищните региони и върховенството на закона, по които политиците трябва да стигнат до консенсус, посочи още той.

Има много глобални рискове, които подценяваме, и пандемията ни напомни за това, каза министърът. Климатичните промени и загубата на биоразнообразие също са такива рискове и затова навреме трябва да правим стъпки, каза той. ЕК заложи като приоритет в частта устойчивост да се търси зеления преход и дигиталната трансформация, които да ни подготвят за преодоляване на рисковете, посочи Пеканов. Тъй като политическата класа дълго време в България не е говорила за нуждата от зелен преход, той сега идва прекалено бързо за голяма част от хората, изглежда наложен от някъде и това обуславя страхове от социално-икономически рискове, обясни той.

Пеканов припомни, че всеки един от проектите в плана трябва предварително да е защитен пред ЕК, че не уврежда околната среда. С това е свързано и отпадането на проекта за напоителни системи - той не отговаря на изискванията на ЕК за околната среда, обясни министърът.

Увеличени са средствата и за сферата на биоразнообразието. Загубата на биоразнообразие в момента се случва от 100 до 1000 пъти по-бързо от преиндустриалната ера и това може да има изключително вредни последствия за екосистемите и климата, посочи той.