Хаити - страна, белязана от бедност, природни катаклизми и постоянна политическа нестабилност

Освен това над 10 000 хаитяни умират от холера, внесена в страната през 2010 г. от непалски сини каски.

През 2016 г. Хаити е опустошена от урагана Матю, като загиналите са над 500, а щетите са близо 2 милиарда долара.

През 2018 г. избухва скандал заради сексуални посегателства, извършени от някои служители на британската неправителствена организация Оксфам след труса в Хаити.

През март е обявено извънредно положение, за да може властите да си върнат контрола върху зони в страната, контролирани от престъпни банди.

Хаити заема една трета от карибския остров Испаниола, между Куба и Пуерто Рико. Островът тя споделя с Доминиканската република. До 1697 г. страната е под испанска доминация, а после под френска.

Хаити, в която днес бе убит президентът Жовенел Моиз и неговата съпруга Мартин, е страна белязана от политическа нестабилност, бедност и катастрофални земетресения, обобщава БТА и Франс прес.

В съвременната история на страната от 1957 г. до 1986 г. Франсоа Дювалие, известен с прозвището Папа док, а после и синът му Жан-Клод, известен като Бейби док, подлагат населението на тотален контрол, упражняван от ескадрони на смъртта. Бейби док е изгонен от властта след народен бунт и заминава в изгнание във Франция за 25 години. Връща се в Хаити през 2011 г. и умира три години по-късно от сърдечна криза, без да може да бъде съден за престъпления срещу човечеството от хаитянското правосъдие.

Негов приемник през 1996 г. на президентския пост става приближеният му Рене Превал. Аристид се връща на власт през 2001 г. и историята почти се повтаря. Под американски, френски и канадски натиск, бунт на военните и народно въстание, той подава оставка през 2004 г. и заминава в изгнание в Южна Африка. В продължение на две години Хаити е поставен под контрола на ООН и там са разположени 9500 сини каски и международни полицаи. През 2006 г. на власт се връща Рене Превал.

През 1990 г. свещеникът Жан-Бертран Аристид е избран за президент на първи свободни избори. Свален е с държавен преврат през 1991 г. и заминава в изгнание. След военна интервенция на САЩ през 1994 г. се връща в страната и довършва мандата си, през който разпуска хаитянските въоръжени сили, белязали историята на Хаити с военни преврати.

През февруари 2021 г. Висшият съдебен съвет обявява край на мандата на Моиз. Моиз обаче отказва да се подчини и казва, че мандатът му продължава още една година. Същият ден властите обявяват, че е имало неуспешен опит за преврат срещу президента, който твърди, че е избегнал опит за убийство.

През януари 2020 г. изтича мандатът на парламента на Хаити и оттогава Моиз управлява с президентски укази. Това му навлича упреци в авторитарност. Същевременно сигурността продължава да се влошена и се увеличават отвличанията. Засилват се и протестите срещу Моиз, обвиняван от народа в бездействие срещу престъпните банди, които остават ненаказани.

След това на президентския пост е избрана бившата шоу звезда Мишел Мартели. Мандатът му започва през 2011 г. и през 2015 г. той възстановява въоръжените сили на Хаити. През 2016 г. мандатът му приключва, но негов приемник няма, след като са анулирани резултатите от първия тур на президентските избори, произведени през 2015 г., заради твърденията за масови измами. Тогава парламентът избира председателя на Сената Жослерм Привер за временен държавен глава.

Хаити е много уязвима на природни бедствия, на които са изложени 96 процента от населението й, по данни на Световната банка. На 12 януари 2010 г. трус с магнитуд 7 опустошава столицата Порт-о-Пренс и региона, като загиналите са над 200 000, а над 300 000 са ранените. 1,5 милиона души остават без покрив над главите си. Голяма част от милиардите, обещани като международна помощ, не идват и усилията на страната да се възстанови са забавени от политическата нестабилност.