"Когато навлизах в неврология и исках да се подиграя на нечий несъстоятелен аргумент, казвах - ето още един "бабин неврон" - нещо хипотетично, което може и да не съществува", каза Уинрич Фрайуолд, преподавател по неврология и поведенчески науки в Рокфелеровия университет в Ню Йорк. "Сега в един недостатъчно изследван дял на мозъка открихме нещо, което е най-близо до "бабиния неврон" - клетки, които свързват възприемането на лицето с паметта".
"Това може би насочва към значението на това да познаваш лично някого", обясни невроложката София Ланди, съавтор на изследването. "Имайки предвид тенденцията напоследък все повече неща да се случват виртуално, е важно да отбележим, че лицата, които виждаме на екран, може да не предизвикат същата невронна активност като лицата, които сме виждали на живо", допълва тя.
Учените отдавна търсеха клас мозъчни клетки, които биха могли да обяснят интуитивното разпознаване, което усещаме, когато видим познато лице, например на бабите си, писа електронното издание "МедикалЕкспрес", предава БТА. Но предполагаемият "бабин неврон" - клетка на кръстопътя между сензорното възприятие и паметта, която ни помага да отличим важно лице измежду всички други, досега се изплъзваше на учените.
Неотдавна обаче Фрайуолд и колегите му открили малък дял в темпоралния лоб, който би могъл да е свързан с лицевото разпознаване. С помощта на магнитен резонанс те изследвали този дял в мозъците на две резус маймуни и записали електрическите сигнали от темпоралния лоб, докато маймуните наблюдавали познати и непознати лица.
Така изследователите установили, че този участък от мозъка е изключително селективен и че маймуните реагират по-отчетливо и изразено на познати лица, отколкото на непознати. Освен това невроните реагирали бързо, като пренебрегвали непознатите в мига, когато ги поглеждали. Оказало се, че клетките в участъка реагират три пъти по-бързо на познати, отколкото на непознати лица, макар непознатите да били показвани на маймуните многократно на екран.
Идеята за "бабиния неврон" се развива през 60-те години. Оттогава учените са открили множество сензорни неврони, свързани с обработването на информацията от възприемане на лицата, както и множество клетки, които складират информацията от личните срещи и преживявания. Никога досега обаче не е установяван хибридният неврон, който прави връзката между видяното и преживяното.
Изследване на американски учени разкри нов клас неврони в темпоралния лоб на мозъка, които свързват лицевото разпознаване с дългосрочната памет. Това не е точно един неврон, а по-скоро популация от клетки, които колективно помнят лицето на баба. Резултатите от изследването, публикувани в сп. "Сайънс", за първи път обясняват как мозъците ни реагират на лицата на скъпите за нас хора.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)