"Откритието се оказа доста изненадващо за нас", казват изследователите. Това означава, че родът Хомо е започнал с бипедализъм (способност за ходене на два крака), а не с "модерен мозък" и че еволюцията на мозъка няма нищо общо с това да си двуног", допълва Золикофер.
"Отсега нататък ще знаем, че в дългата ни еволюционна история първите представители на нашия род Хомо са били сухоземни двуноги, с мозък, близък до този на Човекоподобните", добавя ученият.
За да стигнат до това заключение, ученият и ръководителката на изследването Мария Понсе де Леон изучават множество вкаменелости на черепи от Африка, Грузия и Ява, Индонезия.
Какви характеристики са изследвали след това специалистите, за да определят "модерността" на мозъка?
От друга страна, по-младите африкански вкаменелости, датиращи отпреди 1,5 милиона години, разкриват характеристики на съвременния човешки мозък.
Родът Хомо, който включва много изчезнали видове, сред които Хомо еректус и неандерталците, както и вида Хомо сапиенс, не винаги е имал мозък, развит по сходен начин с нашия, предаде БТА.
Според проучването това означава, че еволюцията е станала в Африка между тези две дати.
Тъй като самите мозъци не се вкаменяват, единственият начин да се наблюдава тяхната еволюция е да се изследват следите, които са оставили във вътрешността на черепната кутия.
Учените са "сканирали" вкаменелостите и са създали виртуално изображение на това, което ги е изпълвало отдавна, наречено ендокаст.
"Хората досега смятаха, че човекоподобният мозък е еволюирал в самото начало на рода Хомо, преди около 2,5 милиона години. Развитието му обаче се е случило много по-късно - преди между 1,7 и 1,5 милиона години", казва Золикофер.
Благодарение на изучаването на черепи от Африка изследователите са успели да установят, че най-старите от тях, датиращи отпреди повече от 1,7 милиона години, всъщност са имали фронтален лоб, характерен за Човекоподобните.
При хората "някои зони на фронталния лоб са много по-големи от съответните области при Човекоподобните. Една от тях е зоната на Брока, свързана с речта", обяснява Кристоф Золикофер.
Човешкият мозък, такъв, какъвто го познаваме днес, е сравнително млад и е еволюирал много по-късно, отколкото учените смятаха досега - след първото разпръскване на нашите предци извън Африка, предаде Франс прес, позовавайки се на публикация в сп. "Сайънс".
Желанието на изследователите е било да отговорят на въпрос, който досега оставаше загадка: "Кога са се променили структурите на мозъка, които ни правят днешните хора?", обобщава Кристоф Золикофер, палеоантрополог от университета на Цюрих в Швейцария и съавтор на изследването.
Освен по размер, човешкият мозък се различава от този на Човекоподобните по местоположението и организацията на отделните мозъчни региони. Характерните черти за хората са предимно в тези зони във фронталния лоб, които са отговорни за планирането и изпълнението на сложни модели на мислене и действие, а в крайна сметка и за речта. Тъй като тези области са значително по-големи в човешкия мозък, съседните мозъчни региони са се изместили по-назад, обяснява Марсия Понсе де Леон.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)