Охридското езеро може да попадне в списъка на ЮНЕСКО за застрашени обекти

Димитър Пендоски ходи до края на разнебитена пешеходна пътека, прескача печащи се на слънцето младежи и обръща брезент, защитаващ празния си ресторант край езерото, наскоро затворен от служители под натиска на ЮНЕСКО.

Кметът на град Охрид Константин Георгиески е в центъра на плетеница от местни и национални държавни органи, натоварени с решаването на проблемите. Мисията му се усложнява от международното измерение - част от езерото е в Албания.

Но Георгиески не изпада в паника.

Но почистването на езерото крие рискове. Кметът Георгиески наскоро разпореди унищожаването на няколко постройки, вдигнати над езерото, които служеха като импровизирани нощни клубове и ресторанти.

Това не е Ибиса

ЮНЕСКО обаче обяви, че регионът Охрид ще бъде включен в списъка на обекти "в опасност" по време на среща на високо ниво по-късно през юли поради опасения относно неконтролираната урбанизация и замърсяването, предаде БНР.

"Отпадъците са ракът на езерото", казва той, обвинявайки правителството, че не прави много за опазване на биологичното разнообразие в езеро, образувало се преди повече от 1,3 милиона години и дом на десетки уникални видове.

Георгиески предвижда град, който приветства устойчиви нива на туристи, привлечени от култура и природа, а не от купони. Но в последния си доклад ЮНЕСКО заяви, че възстановителните дейности са навредили на „автентичността“ на някои църкви и че уникалните сгради с дървени греди на стария град са изложени на риск от неконтролираното развитие.

За първи път ЮНЕСКО добави македонската страна на езерото към списъка си на световнота наследство през 1979 г., включвайки и албанската страна едва през 2019 г. По времето на Югославия Охрид беше сънливо селище, известно най-вече със своите болници и като място за тренировки за спортни отбори.

Правителството на Северна Македония се опитва да наложи правилата за опазване на околната среда и затвори места като ресторанта на Пендоски, за да спаси Охридското езеро и да избегне попадането му в списъка на културната агенция на ООН за застрашени обекти от световното наследство.

Ресторантьорът Пендоски не е съгласен с ЮНЕСКО и кмета, но твърди, че заведението му е било затворено, въпреки че е получил всички необходими разрешителни. "Всички ние споделяме целта да имаме повече гости, като същевременно защитаваме езерото и природата, но трябва да има известно местно икономическо развитие," казва той.

След отделянето на Македония и хаотичния разпад на Югославия през 90-те години обаче туристическите събития започнаха да се разширяват по брега на езерото. Появиха се пътища край езерото, пететажни хотели, ресторанти и барове - и заедно с тях дойдоха жилищни блокове, представляващи сателит на стария град. Предприемачите използваха вратички в закона, за да строят върху защитена земя, често дори без да се свързват към канализационната система.

ЮНЕСКО изчислява, че една трета от сградите в по-широкия Охридски регион изхвърлят отпадъци директно в езерото. „Всичко е отишло по дяволите“, казва Никола Паскали, археолог, прекарал две десетилетия в гмуркане в езерото. Понякога той търси реликви от бронзовата епоха, но понякога преследва боклуци - телевизори, тоалетни и дори вана са сред предметите, които е извадил от дълбините.