Откриха вероятната причина за пост-COVID синдрома

29.06.21 г., 16:48 ч.

Копирано

"При това установихме значими и дълготрайни промени на клетъчните структури - както по време на острата фаза на инфекцията, така и след нея", казва Йохен Гук, изпълняващ длъжността директор на института "Макс Планк" в Ерланген.

Кръвните телца при болните се променят

Много от прекаралите Ковид-19 дълго време страдат от различни оплаквания - отпадналост, задух, главоболие. Медиците наричат това състояние пост-Ковид синдром. Сега германски учени откриха вероятната причина за него, пише Deutsche Welle.

За целта учените от Ерланген са анализирали кръвните телца на болни от Ковид-19, както и на хора, прекарали болестта, но и на здрави хора, които не са боледували от Ковид-19. 17 от участниците са били в остра фаза на Ковид-19, други 14 са били вече оздравели, а 24 души са били клинично здрави. Изследвани са общо 400 милиона кръвни телца.

Ковид-19 често пъти засяга нормалната циркулация на кръвта в организма. Стига се до тромбози - т.е. запушване на кръвоносни съдове. Възможно е също транспортирането на кислород в кръвта да не функционира изрядно. Предполага се, че кръвните телца играят значителна роля при т.нар. пост-Ковид синдром.

Кръвните телца на страдащи от т.нар. пост-Ковид синдром обаче са кълбовидни и могат да запушват артерии, което води до тромбози и емболии.

Методът, с който е проведено проучването, е разработен от самите учени в Ерланген. Чрез цитометрия в реално време е била измерена деформационната способност на клетките.

Учени от института "Макс Планк" в Ерланген издигат нова хипотеза в тази връзка. Според тях, при болните от Ковид-19 се стига до промени в белите и червените кръвни телца, отнасящи се например до тяхната големина и устойчивост. Очевидно физическите характеристики на кръвните телца играят ключова роля в тази връзка. Резултатите от студията са публикувани в специализираното издание "Biophysical Journal".

Учените в Ерланген се надяват техният метод за анализ на кръвните телца в бъдеще да се използва с цел поставянето на по-бърза и по-сигурна диагноза. По този начин би могло да се създаде например система за ранно предупреждение при евентуални бъдещи пандемии, дължащи се на непознати до момента вируси.