ЕСП: ЕС няма добри закони срещу прането на пари

ЕС не разполага с добро законодателство срещу прането на пари и тази дейност е оставена основно на усилията на отделните държави. Това сочат изводите от доклад на Европейската сметна палата (ЕСП), представен днес, предава БТА.

ЕС не е приел собствен списък на чуждите държави, които представляват заплаха за вътрешния пазар заради изпирането на пари. Комисията не е изготвила необходимата статистика по този въпрос и това затруднява оценката на мащаба на прането на пари и финансирането на тероризма в ЕС, отчита палатата.

Европейската централна банка (ЕЦБ), която води прекия надзор над значимите банки от 2014 г., няма отговорността и правомощията да разследва как тази информация се използва от надзорните органи в отделните държави. Качеството на данните, споделяни от националните надзорни органи, също се различава значително заради различните национални похвати, допълва палатата.

Изпирането на пари е узаконяване на приходите от престъпления чрез вливането им в официалната икономика, за да се прикрие незаконният им произход, пояснява ЕСП. По оценки на Европол стойността на съмнителните операции в Европа възлиза на около 1,3 на сто от БВП на ЕС. В световен мащаб тази стойност се изчислява на близо 3 на сто от БВП. Нови данни показват, че над 75 на сто от съмнителните операции, докладвани в ЕС, идват от кредитни институции в повече от половината от държавите от Общността.

Палатата допълва, че е установила слабости в прилагането на задължението на Европейската комисия да разработва общия подход и да следи за прилагането му от държавите в ЕС. Законодателството за борба с изпирането на пари е сложно и се изпълнява твърде бавно и непоследователно в различните части на ЕС, се посочва в доклада.

Това показва, че взимането на решения на високо равнище в ЕБО може да е било повлияно от национални интереси (подобно на заключенията от доклада на ЕСП от 2019 г. за проверките за устойчивост на европейските банки). ЕК не разполага с вътрешни насоки за подаване на искания за разследване до ЕБО и е внасяла заявки най-често след публикации в медиите, се установява в доклада.