Арменците гласуват днес на предсрочни парламентарни избори

В Армения днес се произвеждат предсрочни парламентарни избори, насрочени от правителството в опит да сложи край на политическата криза в страната след 6-седмичния въоръжен конфликт с Азербайджан от миналата есен за анклава Нагорни Карабах.

Вотът днес се очертава оспорван. Според социологическо проучване на "Галъп интернешънъл" 24,1 процента от избирателите са готови да гласуват за блока на Роберт Кочарян "Алианс Армения", а 23,8 процента - за партията на Пашинян "Граждански договор". Който получи мнозинство в парламента ще избере бъдещия премиер, номиниран от президента на страната.

Основният съперник на Пашинян - Роберт Кочарян - произхожда от спорния регион Нагорни Карабах. Той беше президент на Армения от 1998 г. до 2008 г. и бе обвинен в превишаване на правомощията си, когато през март 2008 г. въведе извънредно положение след спорни избори. Най-малко 10 души бяха убити в последвалите сблъсъци между протестиращи и полицията.

Армения, на чиято територия има руска военна база, е близък съюзник на Москва, но Пашинян, дошъл на власт след протести срещу корупцията през 2018 г., има по-хладни отношения с Кремъл в сравнение с предшествениците си. "Пожелаваме успешни избори на близкия ни съюзник и партньор", каза в петък говорителят на Кремъл Дмитрий Песков. Турция, която подкрепи Азербайджан в миналогодишния конфликт, също ще наблюдава внимателно изборите в Армения, предадоха световните агенции.

В неотдавнашно интервю за руската телевизия "Раша тудей" Кочарян обвини арменското ръководство в бездействие по време на миналогодишния конфликт с Азербайджан и обеща да започне преговори за границите на Нагорни Карабах, ако дойде на власт, припомни БТА, цитирайки Ройтерс.

След примирието премиерът Никол Пашинян бе подложен на натиск да подаде оставка заради условията на споразумението за прекратяване на огъня с Азербайджан. Съгласно споразумението, сключено с посредничеството на Русия, Азербайджан си върна контрола над територии, изгубени по време на войната в началото 90-те години на миналия век. Пашинян признаваше, че споразумението е катастрофа, но настояваше, че е бил принуден да го подпише, за да предотврати още по-големи човешки и териториални загуби.