БХРА: Нужна е промяна в критериите на мярката 60/40 и нейното удължаване

За съжаление още при първия прочит на предложените мерки става ясно, че туризмът явно не е приоритет, въпреки първоначалните заявления на служебния кабинет. Липсва сериозна и целева помощ за най-засегнатия бранш.

Освен това трябва да се има и предвид, че инфлацията за този двугодишен период е довела до увеличаване на разходите на хотелите дори и при едни и същи приходи.

През 2019 г. голяма част от приходите на хотелите (30 – 40% от общите приходи) са получени под формата на ранни записвания и аванси. Плащанията по тях са получени от хотелиерите в периода от януари до май (съгласно индивидуалните договори).

Необходимо е удължаване на мярката 60/40 поне до края на септември, както и промяна на условията по нея. Това са категорични от Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА). “Приветстваме продължаването на мярката 60/40 до края на месец юли, но този срок не е достатъчен, защото мярката ще се прекрати в средата на сезона“, се казва в писмо на БХРА до служебния министър на туризма г-жа Стела Балтова. Категорични сме, че в момент на тежка криза, при късно започващ сезон и кратък такъв, ако тази мярка не продължи до края на месец септември, бизнесът, особено хотелиерският, е обречен, се казва още в писмото.

Заради спецификата на туристическия бизнес, реално през месеците юни и юли на 2019 г., с който се сравнява спада, за да се получи помощта, сезонните хотели не са генерирали приходи, въпреки че са имали туристи. Защото доплащанията на резервациите по ранни записвания, както и плащанията по резервациите направени на по-късен етап, се извършваха от големите туроператори най-рано 60 дни след датата на напускане на гостите, тоест за месеците юни и юли – през септември и октомври.

Затова от БХРА предлагат да се промени критерия за оценка за допустимост на кандидатите по Мярка 60/40, като се приеме съпоставяне на първите 6 месеца на 2021 година (от януари до юни), спрямо аналогичния период за 2019 година, при минимум 20 % спад в бизнеса.
Като краен вариант от БХРА предлагат и втора опция – при отпускане на средствата по мярката да се съпоставят тримесечието от април до юни на 2021 година спрямо същия период на 2019 година, при минимум 20 % спад в бизнеса.

От БХРА подчертават и че за ваканционните хотели, особено морските, е нецелесъобразно и недопустимо да бъдат съпоставяни месеците юни и юли на текущата година спрямо съответните месеци за 2019 година. Тъй като е невъзможно да се докаже спад за оценяваните периоди поради ред причини, на база променената организация на работа, която се наложи в епидемиологичната обстановка.

През настоящия сезон 2021 хотелиерите нямат приходи по ранни записвания. Повечето хотели са договорили с туроператорите (било то румънски, български, украински и др.), както и с индивидуалните клиенти плащанията на резервациите да се извършват от няколко дни до седмица-две преди настаняване. Така основните плащания към хотелите през настоящия сезон ще бъдат през месеците юни, юли и август, докато през 2019 г. са били разпределени през цялата календарна година.

Само така мярката ще стане достъпна за хотелите от ваканционния туризъм, категорични са от БХРА. В противен случай, много от ваканционните морски хотели няма да се възползват от тази мярка и поради късното започване на сезона и неговата краткост няма да могат да покрият разходите си и да оцелеят, подчертават от БХРА в писмото си до Балтова. Те очакват писмото им до служебния министър на туризма да бъде сведено до знанието на съответните институции, от чиито решения зависи промяната на мерките в желаната от бизнеса посока, така че те да са максимално ефективни. От БХРА са сезирали и КРИБ за предложенията си, като разчитат да бъдат внесени за обсъждане и защитени от КРИБ на Националния съвет за тристранно сътрудничество.

Така сравнявайки ДДС декларацията за месец юли 2019 г., спрямо ДДС декларацията за месец юли 2021 г. (тези декларации или оборотните ведомости се използват като инструмент за доказване на спада) има вероятност да не може да се докаже спад на годишните приходи на сезонните хотели или ако се докаже спад, то този спад няма да е реалния.

Хотелиерите и особено летните ваканционни хотели са най-ощетени, защото ще работят едва от 2 до 3 месеца. Затова от БХРА настояват да се приоритизира помощта и да се насочи към онези браншове, които са най-засегнати от кризата като туризма и свързаните с него авиация и транспорт. За тези сектори от бизнеса настояват отново да се предложат допълнителни средства, както бе въведената мярка 80/20. Правителството декларира, че не иска да се стигне до фалити, но всички браншове се слагат под един знаменател, въпреки че е ясно, че хотелиерите например са по-засегнати от други браншове. Затова и дори едно малко увеличение на помощта, например 70/30, би показало,че държавата наистина счита туризма за приоритет и за важен отрасъл за икономиката, който е сериозно пострадал от кризата, като отчита и факта, че секторът допринася за между 11 и 13 на сто от БВП.