Те държат в ръцете си съдбата на големите реформи, предприети от Джо Байдън: тези двама законодатели демократи може да провалят амбициите на американския президент в Сената, където несигурното му мнозинство се сблъсква със съпротивата на републиканците, които обещаха да не се огъват.
Ловък жонгльор
Президентът демократ е склонен към преговори и консенсус, за да може да бъдат прокарани големите му проекти - правото на глас, данъците, инфраструктурата, екологичният преход, насочени към съживяване на икономиката, разклатена от COVID-19, и слагане край на социалната несправедливост. Но са блокирани от собствения му лагер, съобщи БТА.
Сенаторът от Западна Вирджиния Джо Манчин обяви в неделя, че ще се противопостави на отстояваната от Байдън мащабна избирателна реформа, която трябва да защити правото на глас на афроамериканците. Този текст би позволил да бъдат неутрализирани 15-те закона, вече приети от януари насам в републикански щати. Според техните опоненти те ограничават достъпа до урните на малцинството, което през 2020 г. масово гласува за Байдън.
Но според законодателя центрист, избран от консервативен щат, спечелен от Доналд Тръмп, този закон "би разделил още повече" страната. Той настоява текстът да бъде плод на "съюз между демократите и републиканците", който трудно може да бъде постигнат, тъй като двете партии са на нож по този въпрос, както и по други.
Макар че през март успя бързо да прокара обхватен план за подкрепа на американската икономика, поразена от пандемията, други два титанични проекта са обект на ожесточени преговори в Конгреса. Единият - за американските семейства, възлиза на 1800 милиарда долара, а другият - за инфраструктурата, е на стойност между 1000 и 1700 милиарда.
След като гласуваха, без да им мигне окото, исканите от Доналд Тръмп данъчни облекчения, републиканците отново станаха привърженици на бюджетната ортодоксалност и осъдиха "наглото и безотговорно" предложение на демократите, които би увеличило американския дълг. Те отказват също финансиране на плановете му чрез увеличаване на данъците.
С 50 сенатори от общо 100 и решаващия глас на вицепрезидентката Камала Харис в случай на равенство, демократите не могат да си позволят нито един дезертьор. За повечето основни закони обаче демократите се нуждаят и от 10 републикански гласа, ако искат да избегнат "филибустърство" - термин, свързан с пиратството и означаващ създаване на парламентарна обструкция.
Чуват се все повече гласове за отмяна на това правило, което би позволило да се гласува с обикновено мнозинство. Точно това отказва да приеме Джо Манчин, както и Кирстен Синема - центристка сенаторка демократка от Аризона - исторически консервативен щат. "Трябва да продължим усилията си, за да сме сигурни, че имаме тези 10 гласа", заяви Манчин, подчертавайки, че 7 републиканци са гласували за процедурата по импийчмънт на Доналд Тръмп.
Миналата седмица Джо Байдън открито изрази разочарованието си, като обвини за безизходицата "двама членове на Сената, които по-често гласуват с моите приятели републиканци". Твърдение, което според американски медии се оказа невярно. Но Джо Байдън не разполага с лостове за натиск срещу тези двама законодатели, смята Кейси Бъргат - правен експерт в университета "Джордж Вашингтон".
Администрацията на Байдън "трябва да задържи Манчин в рамките на тези 50 гласа, така че не трябва да се отклонява от това, което той вече е готов да приеме", коментира той за АФП. Същото важи и за Кирстен Синема, която до момента не е изразила становище. "Сигурен съм, че съобщенията, които идват от кабинета й, всъщност казват: "Не искам да се противопоставям публично, но представлявам труден щат и вашето мнозинство е и моя заслуга", обяснява университетският преподавател.
Байдън, който за трите си десетилетия като сенатор си е изградил репутация на опитен преговарящ, би могъл да приеме и не толкова амбициозни предложения, за да убеди вироглавите демократи и републиканците. Но ако се примири прекалено с консерваторите, рискува да загуби подкрепата на прогресивните демократи, които вече смятат, че инвестиционният план за инфраструктурата е твърде плах.
"Винаги е било необходимо ловко жонглиране, за да бъдат удовлетворени едновременно Елизабет Уорън, Бърни Сандърс и Джо Манчин", спомня си Кейси Бъргат. Както показва случаят с Кирстен Синема, демократите "не могат да си позволят да загубят дори и един сенатор, което прави сенаторите невероятно важни", казва той.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)