Четвърт от българите са били под прага на бедност през 2020 г.

За целия период на наблюдение относителният дял на бедните е най-висок сред безработните хора (61.1 на сто за 2020 г.), като рискът от бедност при безработните мъже е с 12.3 процентни пункта по-висок в сравнение с безработните жени.

Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението, е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда.

Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 41.7 на сто или със 17.9 процентни пункта.

През 2020 г. линията на бедност общо за страната e 451.00 лв. средномесечно на човек от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са били 1 659 900 души или 23.8 на сто, съобщи Националният статистически институт.

В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност нараства с 9.2 на сто, а относителният дял на бедното население нараства с 1.2 процентни пункта. Същевременно обаче системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността.

Образователното равнище оказва съществено влияние върху риска от бедност при заетите. Най-висок е относителният дял на работещите бедни с начално и без образование - 65.7 на сто. С нарастване на образователното равнище относителният дял на бедните сред работещите намалява два пъти за хората с основно образование и над осем пъти за тези със средно образование.

През 2020 г. делът на бедните сред заетите хора във възрастовата група 18 - 64 години нараства спрямо предходната година с 0.7 процентни пункта до 9.7 на сто, като при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е четири пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време.