В името на климата Байдън балансира в отношенията с Китай

Изглежда Джо Байдън има предвид именно Студената война, когато изразява желание за "предвидими и стабилни" отношения с Русия. От влизането си в Белия дом през януари, прехвърлилият 70-те демократ говори разнопосочни неща.

"Всяко от нашите решения беше взето в името на "Америка на първо място", реагира в Туитър Майк Помпейо, държавният секретар на Доналд Тръмп, във връзка с лозунга "Америка на първо място" на бившия президент. "Изглежда, че мисията на администрацията на Байдън е по-скоро "Климатичните промени на първо място". Това не е нещо, което американците искат или от което се нуждаят".

Възможно ли е да си "сътрудничим" по въпросите на климата с Китай, като същевременно го обвиняваме в "геноцид"? Това е опасният залог на Джо Байдън, решен да примири голямата си твърдост пред противниците на Вашингтон с необходимостта да се работи съвместно по големите предизвикателства на планетата, предаде БТА.

В статия, публикувана в списание "Форин ъфеърс", те настояват администрацията на Байдън да се конкурира с Китай дори и по отношение на климата, а не толкова да си сътрудничи с него.
Ръководителят на американската дипломация Антъни Блинкън се защити вчера, като увери, че климатът не е "разменна монета", която би позволила на съперниците на Америка да си "купят" нейното благоразположение, изправена пред лошото им поведение по други въпроси".

Покана за среща на върха

За Райън Хас, изследовател от мозъчния тръст на института Брукинг и бивш съветник на Барак Обама за Китай, "постепенното, но значително развитие", инициирано от администрацията на Байдън към Китай, е добре дошло. "Двата лагера започнаха бавно да възстановяват функционалните дипломатически канали за връзка, по-специално за "проучване на възможностите за координация", казва той за АФП. И напомня, че дори в разгара на Студената война "САЩ и СССР бяха успели да се споразумеят по общи предизвикателства като ликвидирането на едрата шарка."

Между Анкоридж в Аляска и Шанхай в Китай контрастът наистина е поразителен. Преди месец в Аляска, първата среща между ръководителите на дипломацията на двете най-могъщи световни сили след началото на ерата Байдън вървеше на живо по телевизията, когато Вашингтон открито обвини Пекин в извършване на "геноцид" срещу мюсюлманите уйгури. Срещата лице в лице остави усещането за пропаст, която е невъзможно да бъде запълнена.

"Няма разменна монета"

Месец по-късно, друго настроение: далеч от прожекторите, визитата в Шанхай на американския пратеник за климата Джон Кери доведе до съвместна декларация, невъобразима след Анкоридж, с която САЩ и Китай се ангажираха "да си сътрудничат" за "справяне с климатичната криза". Това споразумение съживи критиките на републиканците.

Новият американски президент го повтори многократно: с Китай, но също и с Русия, САЩ могат да носят две дини под една мишница или както казват американците "да вървят и едновременно с това да дъвчат дъвка (на англ. walk and chew gum at the same time). "Предизвикателството на този баланс е, че "спорът" тежи много повече от "сътрудничеството", смята Хедър Конли от изследователския институт Център за стратегически и международни изследвания.

Той отсече, че неговият китайски колега Си Цзинпин "не притежава и грам демокрация" и нарече руския президент Владимир Путин "убиец", като заедно с това сурово санкционира Русия заради "намеса в изборите" и гигантска кибератака. Но веднага сключи споразумение с Москва за удължаване на ключов договор за ядрено разоръжаване и преди броени дни предложи на господаря на Кремъл да организира през лятото двустранна среща на върха в трета страна.