Новата реалност: Карти и сметки без банки

В заключение

Колко време отнема издаването на картите?

Колко плащаме за издаване на банкова карта?

Колко струват тегленията и плащанията с карта?

През последната година, на фона на пандемията от COVID-19, дигиталните разплащания преживяват истински разцвет в световен мащаб.

Сигурност и отчетност

Сметки и карти без банки

EasyPay, например, не начислява такса за издаване на картата и към нея има IBAN номер, който дава възможност за всякакви изходящи и входящи парични трансфери, без такса за поддръжката на сметката. Компанията вече има над 50 000 издадени карти на пазара.

Банковите карти дават възможност за следене на операциите през мобилните им приложения или чрез SMS-и, които се таксуват.

В България през последните години също се появиха алтернативи на банковите продукти.

В Европа те получиха сериозен тласък още през 2019 г., когато влезе в сила директивата за платежните услуги PSD2, която на практика даде възможност на всички небанкови финансови и технологични компании да предлагат платежни услуги на потребителите.

Всеки потребител вече може да разполага със собствена сметка, с отделен IBAN и платежна карта, да получава заплатата си по нея, да спестява пари или да пазарува онлайн.

Дигиталните разплащания със сигурност ще продължат експанзията си, дори и след края на пандемията. Конкуренцията в този сектор също ще се активизира, което, от гледна точка на потребителите, е добра новина.

Една от "революциите" в сферата на разплащанията, която коренно променя позициите на пазарните участници, е, че вече не е необходимо да сте клиент на някоя банка, за да имате сметка и дори физическа карта, която да ползвате при пазаруване.

Картата на EasyPay се получава веднага на място.

Най-голямото предимство на електронните и картовите разплащания, разбира се, е удобството. Цената на тези услуги обаче също не е за подценяване.

Наличността по картата на EasyPay може да се следи чрез приложението Viber с регистриране на телефонен номер.

Някои от тях, като Rеvolut, дори оперират със статут на банки в редица държави.

Обикновено банките издават дебитните си карти до няколко работни дни след подаването на заявление.

Покупките на ПОС терминал също са безплатни, както и плащането на битови сметки през системата на ePay.bg. Оказва се, че над 65% от потребителите използват картите си именно за такива услуги.

При картите на телекомите тегленето от банкомат се таксува с 0.9% от сумата, а Revolut начислява 2% такса за тегления над месечния лимит, който е различен, в зависимост от избрания абонаментен план.

При положение че към банковата сметка има и дебитна карта, средната такса за откриване е 1.52 лв., а обслужването ѝ струва близо 3 лева на месец.

Разбира се, това също има своето обяснение, тъй като в условията на нулеви основни лихвени проценти банките губят голяма част от печалбата, реализирана от лихвения марж, и я компенсират с повишаване на таксите.

Така този пазар, който преди това беше доминиран основно от банките, се либерализира, а предложенията и продуктите станаха много по-разнообразни.

Тегленето на банкомат с физическата карта на EasyPay пък е безплатно за две тегления в рамките на един календарен месец, след което се начислява фиксирана такса от 50 стотинки, независимо от сумата.

Удобството всички финансови услуги, които използваме в ежедневието си, да са на една ръка разстояние и то на символична цена, а в много от случаите и напълно безплатно, не е за пренебрегване.

Финтех компаниите пък ги доставят директно до своите клиенти, но това също обикновено отнема няколко дни.

Цената на картовите трансакици варира значително, в зависимост от издателя.

В съвременния свят, и особено в сферата на финансите, удобството и бързината се считат за предимства, само ако са подплатени със съответното ниво на сигурност. А небанковите продукти вече предлагат същото ниво на защита, каквото и тези на конвенционалните кредитни институции.

В същото време повечето банки увеличават размера на таксите си под натиска на рекордно ниските лихвени проценти и невъзможността да печелят от лихвения марж между ставките по кредитите и депозитите. По тази причина предимствата на небанковите продукти започват да "натежават" за все повече потребители.

Компании, като ePay.bg, която е част от същата компания, в която е и EasyPay, предлагат платежни услуги още от началото на века, телекомите предлагат дигитални портфейли и физически платежни карти, американските технологични гиганти от ранга на Apple и Google и техните приложения също са достъпни на нашия пазар, международните финтек компании се опитват активно да разширят присъствието си у нас.

На фона на битката за надмощие между световните технологични гиганти и банките, които доскоро бяха в доминираща позиция, обаче се открояват и местни, български компании, които могат да предложат добри условия на потребителите, събразени изцяло със спецификата и изискванията на местния пазар.

Не така стоят обаче нещата при повечето играчи от небанковия сектор, тъй като техният бизнес модел е различен от този на конвенционалните финансови институции. Оказва се, че именно таксите при разплащанията са един от големите "козове" на небанковите финансови институции и в повечето случаи те са по-ниски от тези на банките или изобщо не се начисляват.

При банките се наблюдава ръст на таксите за теглене от банкомати през последните години. Проучването на Profit.bg показва, че ако теглим от ATM на банката, издател на картата ни, това би ни струвало средните 0.25 лв. и 1.15 лв., ако теглим от банкомат на друга банка.

Проучване сред потребителите на Profit.bg пък показва, че близо две трети от хората взимат решение за избор на доставчик на платежна карта според таксите за издаване и поддържане на карта, а за над 40% от тях е от значение и времето, за което се издава картата.

Справка на Profit.bg, на база статистиката на Българската народна банка, показва, че средната такса за откриване на банкова сметка у нас се е повишила с над 25% за година - до 2.55 лв., обслужването на разплащателна сметка струва близо 3 лв. на месец, или ръст от близо 50% за две години, тегленето на пари също поскъпва с такси от средно 2.81 лв. на 1000 лева, или близо три пъти повече, отколкото през 2018 г. и т.н.