Мария Бакалова: Искам да застана зад хора, които нямат равни шансове

- (Смее се - бел. а.) Кой знае. Един ден може и това да се случи. Нина е страхотна, Димитър Маринов не го познавам лично. Но защо не... (Продължава да се смее - бел. а.)

- Аз започнах с театър, когато бях на 12-13 години, още в бургаското училище по музикално и сценично изкуство. Първият човек, който ми подаде ръка в театъра, е невероятният режисьор и преподавател Симеон Димитров. Той ми показа любовта към театъра. След това са моите прекрасни преподаватели Даниела Георгиева, актриса от Бургаския театър, и Мая Славчева - режисьор, с които в продължение на четири години вървях този отговорен път на съзряването ми като театрална актриса. След това влязох в НАТФИЗ...

- Аз съм за любовта, ако е искрена. Всеки сам може да избере за себе си каква любов иска. Може би, бих се оженила, а може утре да мисля по друг начин. Не искам да си правя сметки за бъдещето. На този етап не съм сгодена, но утре може да бъда (Смее се - бел. а.).

- Да. В момента съм в Лондон. Снимаме с Джъд и с невероятен екип от актьори. Тази нова комедия ще бъде базирана, до голяма степен, на нещата, които цялата актьорска гилдия изпитва, опитвайки се да продължи снимането на филми по време на пандемия. И нещата, през които всички ние като хора преминахме, затворени между четири бели стени и сами. И въпросите, които ще си зададем вероятно. Какво всъщност искам? Това ли е пътят, който съм избрал? Дали не правя грешка? Какво бих променил? Имам нужда от любов, имам нужда от хора около себе си... Кои хора са токсични? С какви хора искам да се обградя в бъдеще? През какви неща ще преминем всички ние? Какви ще излезем след тази пандемия ... Защото и тя ще свърши, нали така... Нали така се казва - и това ще мине... Но нека да излезем от пандемията по-добри....

- Казвайки социален експеримент, аз се старая да гледам на него като на филм, който се опитва да обедини хората. Защото, показвайки разликите между нас като личности, това само може да ни сближи повече. Имам чувството, че живеем във време, в което хората са жадни и гладни за това различието да бъде подкрепено. Колкото по-пъстра една картина, толкова по-красива е тя. Това, с черно-бялото, мисля, че вече е изтъркана песен и не би трябвало да съществува. Защото цветовете правят живота.

- Много благодаря за милите думи на Ивайло и на Жоро. Те са страхотни, изключително добри професионалисти и невероятни хора. Не знам как се тръгва... Не знам дали това е успех... Старая се да се наслаждавам на процеса и на пътя. От известно време се опитвам да не мисля за резултата, а да се радвам на процеса... Защото процесът е най-важен. Какво ще се случи после, не е моя работа. Има хора, на които това е професия. Моята работа като актьор е просто да се насладя на този процес, който е изключително кратък. Дори и две години да са, минават като секунда.

- Може би, всички неща, които изброихте, до момента присъстват в ежедневието ми сега. Защото всяка една от тези номинации първо е бонус. Защото като актьор ти се стараеш да си изпълниш ролята по възможно най-добрия използваем начин. След това имаш един готов проект, който се показва на света, и реакциите на хората са първата награда.

- Не знам. Обичам музиката. Тя беше най-първата ми любов - като малка. Осъзнах, че не съм достатъчно добра за рок звезда, но затова бих изиграла рок звезда.

- Не мисля, че ще започне да ме дразни, но не мисля че и това ще бъде моя фиксидея. Защото моята работа е да бъда актриса - и по диплома, и по желание. Не ми се иска, а и не мога да ставам инфлуенсър или модел, или манекен, или нещо друго. Това, което мога да бъда, е да съм представител на вид поведение, на бранд, който подкрепям, на кауза, зад която стоя. Нямам проблем с вниманието и ще се опитам да го използвам по възможно най-добрия начин - за хората, не толкова за мен.

- Нямам представа...

- От няколко години насам "Сфумато" е доста отворена платформа и там гостуват различни представления. Кой знае, някой ден може да играя и там.

- По принцип, не знам дали е толкова трудно, колкото е отговорно. Трудностите са, когато решиш да не си прочетеш репликите за другия ден, когато решиш да се напиеш предната вечер и на другия ден не можеш да си в кондиция. Всичко това би направило работата ти трудна. Ако си отговорен и дисциплиниран, няма как да е трудно. Може би е плашещо, може би е стряскащо, защото е отговорност. Ако си дисциплиниран, просто знаеш накъде вървиш и се доверяваш на екипа, с който работиш, на режисьора, на оператора, на сценариста, на хората, които са създали този проект, преди ти да бъдеш част от него.

- Приятелите са избраното семейство, което е възможно човек да създаде. Приятелите са тези, които по някакъв начин намираме близки до нас и до нашето мислене, до нашата душевност и емоционалност. Те са толкова важни, колкото и семейството, в което се раждаме.

- Разбира се, че бих се върнала. На този етап от живота ми работата ми е преди всичко. Това е моят приоритет. Затова не бих искала да казвам къде живея и какво е днес, защото утре може да е напълно различно. Още утре някой може да ми звънне, да ми предложи роля в Австралия и аз може да приема. И това може да бъде за месец-два или за шест години. Така че сега не съм сигурна къде бих живяла и по-скоро зависи от проектите, по които работя. И така ще е до момента, в който не установя семейство и ще се наложи да имам някъде местоживеене.

- Разбира се, че се появяват. Аз съм с отворено сърце. Иска ми се да вярвам, че ние срещаме по пътя си хората, които трябва да срещнем. Някъде бях чела, че винаги се оплитаме в себеподобни и по някакъв начин правим възли. И тези възли не са случайни. Може и да звучи малко налудничаво, но всяка една среща има смисъл да се случи. Щастлива съм, че мога да нарека приятели голяма част от хората, с които работя. И мисля, че е важно да се работи със сърце и да вярваш на хората. След това на екран излиза истинността, защото камерата е толкова фина.

- То, и да липсва, няма време за тях. Със сигурност, музика ми липсва много. Сега мога да си позволя единствено да я слушам. Понеже Саша (Саша Барън Коен - бел. а.) свири на чело, а аз на флейта, имахме идея да включим и музикални инструменти, особено по време на промоцията на филма...

- Това е може би най-амбициозният ни проект, който все още е на ранен етап. Но е нещо, върху което искаме да се фокусираме и да му отделим достатъчно време. Защото до момента не е правена голяма продукция за това, а трябва. Защото ние сме българи, а хората участвали в тази война, са били от цял свят. Със сигурност, искам да продуцирам подобен филм. Той е замислен като минисериал, защото няма как да се побере в рамките на един филм. Може и да играя, може и въобще да не играя в него. Много е важно точният актьор да бъде на точната роля. Защото една роля може да е невероятна, но просто да не е твоята. Колкото и добър актьор да си, каквито и качества да имаш, едно от тези качества може да не пасне не качествата, които героят трябва да има. Така че още е рано да говорим за моята евентуална роля там.

- Ще ми се да виждам. Знам, че много от моите познати и близки вече са ваксинирани. Също така съм наясно, че ваксината не може да те предпази от вируса, но до голяма степен може да намали риска от това да го хванеш или да го предадеш на някого. Разбира се, трябва да продължаваме да носим маски и да спазваме социална дистанция. Но това все пак е някаква крачка. Трябва да останем спокойни в близките месеци и да останем още малко отговорни. Защото това не касае само мен или теб, а всеки един от нас. Така че виждам някакъв прозорец. Надявам се ваксините да се разпространят по-бързо, да се намали целият този процес на вируса и да излезем от всичко това. Защото всички видяхме, че е трудно и е кофти.

А кога идва трудното?

Ако цветовете правят живота, както казва Мария Бакалова, то тя е най-цветната, най-живата, истинска и носеща любов млада жена. Артист, който България тепърва ще оценява, ще разбира, ще се вслушва в думите й и ще иска да се асоциира с нейната личност. И номинациите за БАФТА, "Златен глобус" и "Оскар" са само началото на един път, който ще докаже, че зад нейните успехи стои преди всичко нейната собствена борба, нейната визия за професионално развитие, но и можене, подплатено с отлична подготовка и качества, присъщи на духовните лидери.

Бихте ли играла в "Сфумато"?

Бихте ли играла в български театър?

Вашите родители имат 42-годишен брак. Вие какво мислите за брака? За брака ли сте? За какъв брак си мечтаете?

Виждате ли светлинка в тунела вече, има ли глътка въздух, има ли прозорец?

Детството Ви минава в уроци по художествена гимнастика, солфеж, флейта, модерен балет, народно пеене. Липсва ли Ви някой от тези страсти?

Интересувате се от историята на България, харесвате ли филми като "Време разделно", например?

Казвате, че "Борат 2" е социален експеримент, но и филм за любовта. Като човек, лично за Вас, какви бяха изводите от този социален експеримент и от този филм за любовта?

Какъв би бил Вашият типаж в сюжет, свързан с Руско-турската освободителна война? Питам Ви по повод проекта за филм "Свобода или смърт", който имате заедно с Юлиан Костов.

Като си говорим за бъдещето на България, какви са плановете Ви, свързани с нея, но не само професионално? Бихте ли се върнала да живеете тук?

Когато човек се интересува от историята на България, със сигурност, има визия и за нейното бъдеще...

Къде Ви намирам в момента? Знам, че снимате новия филм на Джъд Апатоу The Bubble ("Балонът").

На корицата сте на британското списание Glass. Започва ли да Ви дразни вниманието на световните медии, което тепърва ще се засилва?

Номинация за БАФТА, номинация за "Златен глобус", номинация за "Оскар"... Как се развиваха или може би как ескалираха емоциите, защото това вероятно са повратни точки в живота на всеки един артист? Ставахте ли по-щастлива, или по-неспокойна, или по-отговорна в тази поредица от събития?

Обичате България. Какво е за вас България?

Обичате музиката. В коя рокзвезда бихте се превъплътила на големия екран?

Появиха се информации, че в резултат на този "социален експеримент" бившият кмет на Ню Йорк Руди Джулиани е поискал ареста на целия екип - заради предизвикан политически скандал в Съединените щати...

Преди време споделяте, че повечето филми, в които сте участвала, са благодарение на препоръките и нахъсванията на приятели. Какво са приятелите за Вас?

Представяте ли си, че един ден ще има филм, който ще бъде световен хит, и в него главните роли ще се изпълняват от Мария Бакалова, Нина Добрев и Димитър Маринов?

Сега появяват ли се нови приятели? Допускате ли лесно приятели?

След премиерата на "Като за последно" на "София филм фест" си говорих с режисьора Ивайло Пенчев и оператора Георги Челебиев. И двамата говорят с възторг не само за Вашия талант, но и за Вашата дисциплина, подготвеност и професионализъм. Това ли са качествата, от които се тръгва по пътя на успеха?

Аз кандидатствах журналистика след 11-и клас и бях доста разколебана дали да вляза като журналист в Софийски университет или да кандидатствам в НАТФИЗ. За щастие, отдаде ми се случай да играя нещо като журналист. Така че в бъдеще се надявам да има някоя рок звезда, която да пробвам да изиграя.

Аз не съм от най-амбициозните хора, които искат нещата да им се случат на всяка цена. Никога не съм се блъскала сама по кастинги и не мисля, че някога това ще се случи. Затова имам нужда някой да ме насърчи, имам нужда от странична обективна оценка.

Ако филмът бъде приет от хората, означава, че си направил нещо, което е добро. След това наградите и номинациите наистина са бонус. Те са нещо, върху което не можеш да се фокусираш - да се стараеш да бъдеш номиниран или да бъдеш награден. Ако е писано да заслужиш това внимание, най-важното нещо, което трябва да изпиташ според мен, е благодарност. Разбира се, отговорността се увеличава, защото вече имаш платформа. Доста хора знаят името ти и гледат по стъпките ти. За някое малко дете в Бургас или във Варна, или в София, ти можеш да бъдеш пример. И то може да иска да бъде следващата теб, а защо не и по-добра от теб.

Бих се върнала в театъра, бих играла в театъра. Аз си мечтаех за театър, но... (Замисля се - бел. а.)

В "Борат 2" имаме историята на баща и дъщеря, която започва на много различни места от тези, на които ще ги заварим на финала. Може би, бащата ще бъде пет стъпала над дъщеря си. После тя ще бъде първата дъщеря, която ще се противопостави на баща си. А той ще бъде първият баща, който ще признае, че обича дъщеря си - до момента, в който те ще се срещнат отново равни. И това за мен е любовта - приемане на другия, уважение към другия. Филмът има доста такива примери. Един от тях е в лицето на моята фея кръстница Джанис Джоунс, която продължаваше да подкрепя всяка една моя мечта, опитвайки се да ми покаже верния път, напътствайки ме.

Всички ние сме социални животни и изпитахме тази липса на социален контакт по време на тази пандемия. И не можем да просъществуваме сами. Да, може би имаме нужда от почивка, но след известно време осъзнаваш, че искаш да прегърнеш някого. Искаш да хванеш някого за ръка. Искаш да общуваш близо, очи в очи, а не виртуално.

Затова и отговорността е по-голяма, и действията ти се видими за повече хора, независимо дали в България или по света. Затова трябва да внимаваш по какъв начин реагираш, по какъв начин общуваш, защото един ден може да бъдеш пример.

Защото ние всички сме хора, всички сме равни, раждаме се по един и същи начин и, по стечение на обстоятелствата, всички ще умрем. Затова нека да се постараем живеенето ни земята да бъде възможно най-добро, обградено от любов и за любов.

И наистина е филм за любовта - за това как ние трябва да се обичаме и подкрепяме стъпка по стъпка.

И покрай "Борат 2" станахме свидетели, че, до голяма степен, хората не разбират какво е да си жена. И защо това, че имаш месечен цикъл, трябва да бъде нещо срамно. Разбира се, че хиперболизирам. Разбира се, че е на ръба. Но аз като жена не искам да се срамувам от това, че някой ден мога да се събудя и да имам някакво петънце, а това може да саботира целия ми ден, защото някой ще ме погледне на кръв...

Изключително много уважавам избора на всеки човек и не мисля, че е правилно да се съди. Така че с брак или без брак, ако любовта е искрена, тя просто съществува.

Има много каузи, зад които искам да застана, и много от тях са базирани върху равните права. Страхувам се да го кажа, но все още живеем в свят, в който равноправието не е фактор, а е време да бъде фактор. Все още, има места по света, където жените не са оценявани такива каквито са, и не им се дава възможност както на мъжете. Има места, където хората не се приемат - само заради тяхната религия, заради техния пол, заради тяхната сексуална ориентация, заради страната, от която идват. Фактори, с които се раждаш. А ти трябва да бъдеш приет и трябва да ти бъде даден шанс. Така че, глобално, може би, това ми е фокуса на живота. Аз имам нужда от това хората да бъдат приети. Със сигурност, искам да сложа край на много стигми...

Има толкова много интересни истории, които не са разкрити на света. Има толкова много факти, които ние знаем, но не знаем как да разкажем. И сега, имайки тази платформа, аз бих искала да бъде обърнато внимание на корените на България. Защото България е една от малкото страни в света, която запазва името си години, години, години назад в историята. И това е достойно за огромен респект.

Липсва ми музиката, но тя е нещо много отговорно, както и художествената гимнастика. Бях много малка, когато се опитвах да стана гимнастичка. Дори не знам дали съм способна да направя правилно кълбо в момента.

Мария Бакалова пред БТА - за новия филм, за живота след пандемията, за това дали би се върнала в България, за човека, показал й любовта към театъра, дали би играла в "Сфумато", защо театърът е водата, а киното е храната, зад каква кауза би застанала, за интереса й към българската история и филма за Руско-турската война, за най-новия български филм с нейно участие - "Като за последно", за "Борат 2" като филм за любовта и социален експеримент, за филма, който снима в момента в Лондон, за музиката, за любимите неща от детството, за приятелите и за брака.

Нещата стават малко като в любовта - не знаеш дали е едностранно, дали е споделено. Киното беше по-споделено. Ако има представление, което би ме пожелало и е правилното за мен, разбира се, че бих играла в театър. Разбира се, че това е първата ми любов. Не съм сигурна дали е най-силната. Но театърът е водата, а киното е храната...

Ние имаме наистина важна и силна история, която трябва да бъде разказвана. Трябва да обърнем внимание на това какво е било преди, през какви трудности сме преминали и кое ни е неправилно толкова издръжлив народ. Затова е нужна не просто вяра, а да си казваме "Трябва!". Може би, защото не са ни се получавали лесно нещата, а с много трудности, много борби, много битки, много мислене. Но трябва да се продължава, трябва да се прави крачка след крачка, след крачка, след крачка - по пътя към нещо голямо, защото винаги може. Особено, когато преди е имало нещо голямо. Където е горяло, пак ще гори...

Но, за жалост, през четирите години, които учих в НАТФИЗ, театърът като театър отвори врати за мен само в лицето на Кристина Беломорска, която е режисьор от моя клас, с дипломния й спектакъл "Сексуални перверзии" по Дейвид Мамет.

Пеенето ще си остане част от живота ми, особено народното пеене. Защото изключително много го обичам. Обичам нашия фолклор и звуците, които са създадени, било то с гайди или с тъпани. Настръхвам, когато чуя странджански песни и ми се насълзяват очите от сърце...

С моите прекрасни съмишленици Мила Роберт, Константин Еленков, Кристиян Николов и Явор Карагеоргиев заминахме едно лято във втори срещу трети курс на едно село и създадохме спектакъл по книгата "Опасни връзки" на Шодерло дьо Лакло и "Квартет"на Хайнер Мюлер. Създадохме представление, наречено "Опасни връзки" с подзаглавие "Скука е второто име на дявола". Наесен, дръзко и наивно, отидохме в Пловдивския драматичен театър, пуснахме им тази идея за спектакъл, казахме докъде сме стигнали и прекрасният Кръстьо Кръстев, директорът, каза: "Добре, деца, ще ви дадем възможност. Покажете ни какво може да направите". Играхме това представление в продължение на два сезона.

Със сигурност, дисциплината е важна за мен. Може би, защото така съм от малка. Първо бях на две училища, после с две специалности, после НАТФИЗ, после директно започнах да работя по една, после втора, трета продукция... И всичко това се случва без никаква подготовка. Но желанието да работиш, със сигурност, е важно. Важно е да искаш повече, защото винаги може повече. В момента, в който се успокоиш и си кажеш: "Ох, това е достатъчно добро!", значи се дърпаш една крачка назад и, малко по малко, деградираш. Затова трябва да продължаваш да се учиш и да работиш, да бъдеш отговорен, но и да бъдеш радостен, защото ти си избрал тази професия. Дава ти се шанс в момента!