Мария Бакалова: Искам да застана зад хора, които нямат равни шансове

- (Смее се - бел. а.) Кой знае. Един ден може и това да се случи. Нина е страхотна, Димитър Маринов не го познавам лично. Но защо не... (Продължава да се смее - бел. а.)

- Аз започнах с театър, когато бях на 12-13 години, още в бургаското училище по музикално и сценично изкуство. Първият човек, който ми подаде ръка в театъра, е невероятният режисьор и преподавател Симеон Димитров. Той ми показа любовта към театъра. След това са моите прекрасни преподаватели Даниела Георгиева, актриса от Бургаския театър, и Мая Славчева - режисьор, с които в продължение на четири години вървях този отговорен път на съзряването ми като театрална актриса. След това влязох в НАТФИЗ...

- Аз съм за любовта, ако е искрена. Всеки сам може да избере за себе си каква любов иска. Може би, бих се оженила, а може утре да мисля по друг начин. Не искам да си правя сметки за бъдещето. На този етап не съм сгодена, но утре може да бъда (Смее се - бел. а.).

- Да. В момента съм в Лондон. Снимаме с Джъд и с невероятен екип от актьори. Тази нова комедия ще бъде базирана, до голяма степен, на нещата, които цялата актьорска гилдия изпитва, опитвайки се да продължи снимането на филми по време на пандемия. И нещата, през които всички ние като хора преминахме, затворени между четири бели стени и сами. И въпросите, които ще си зададем вероятно. Какво всъщност искам? Това ли е пътят, който съм избрал? Дали не правя грешка? Какво бих променил? Имам нужда от любов, имам нужда от хора около себе си... Кои хора са токсични? С какви хора искам да се обградя в бъдеще? През какви неща ще преминем всички ние? Какви ще излезем след тази пандемия ... Защото и тя ще свърши, нали така... Нали така се казва - и това ще мине... Но нека да излезем от пандемията по-добри....

- Казвайки социален експеримент, аз се старая да гледам на него като на филм, който се опитва да обедини хората. Защото, показвайки разликите между нас като личности, това само може да ни сближи повече. Имам чувството, че живеем във време, в което хората са жадни и гладни за това различието да бъде подкрепено. Колкото по-пъстра една картина, толкова по-красива е тя. Това, с черно-бялото, мисля, че вече е изтъркана песен и не би трябвало да съществува. Защото цветовете правят живота.

- Много благодаря за милите думи на Ивайло и на Жоро. Те са страхотни, изключително добри професионалисти и невероятни хора. Не знам как се тръгва... Не знам дали това е успех... Старая се да се наслаждавам на процеса и на пътя. От известно време се опитвам да не мисля за резултата, а да се радвам на процеса... Защото процесът е най-важен. Какво ще се случи после, не е моя работа. Има хора, на които това е професия. Моята работа като актьор е просто да се насладя на този процес, който е изключително кратък. Дори и две години да са, минават като секунда.