1. От началото на пандемията от COVID-19 ставаме свидетели на безпрецедентни фискални и монетарни стимули в световен мащаб. Трудностите пред бизнеса и съответно намаляването на инвестиционните разходи се компенсират от мощни фискални пакети за подкрепа на икономиката.
2. От ноември 2020 г. цените на американския лек суров петрол (WTI) и лондонския сорт “Брент” отчетоха осезаеми повишения. Очакванията са за продължаващи ръстове и през 2021 г.
3. В момента наблюдаваме нов период на задълбочаване на здравната криза в цяла Европа.
Инфлацията напира през петрол, трета вълна и зелена сделка. Колко ще е?
В същото време централните банки неограничено купуват държавните дългове с цел финансиране на тези спасителни харчове.
За младите, които са с кредити, има и позитивен ефект. По-възрастните, които са основните спестители, губят, пише в анализ за "24 часа" Владимир Сиркаров, икономист от Съвет по икономически и публични политики.
Има ли причини да очакваме ръст на цените през тази година? Краткият отговор е да, ръст на инфлацията през 2021 г. със сигурност ще има. Основните причини за това са:
Именно затова е важно да следим внимателно динамиката в ръста на заплатите, заетостта, цените на имотите, брутния вътрешен продукт като цяло и да ги сравняваме с прогнозните стойности на инфлацията.
Инфлация до 2% на годишна база няма да има сериозен негативен ефект върху домакинствата. Разбира се, при по-голям ръст на инфлацията и относително по-осезаем дял на храните негативите ще станат доста по-сериозни.
От друга страна, населението над 50 г. спестява повече в депозити, застрахователни полици за живот, други нискорискови инвестиционни продукти.
От инфлацията най-много печели правителството - през призмата на държавния бюджет. Принципно домакинствата са нетни заематели, а държавата е най-големият длъжник.
Причината за това е голямата зависимост от петролните приходи за стабилизиране на държавния бюджет, който е под все по-сериозен натиск.
Прогнозите са за по-леко преминаване на бизнеса в сравнение с март и април миналата година. Въпреки това неминуемо ще видим негативен ефект върху международната търговия, а оттам и върху производствените разходи за бизнеса.
Следователно повишаването на инфлацията трансферира богатство от домакинствата към държавния бюджет.
Според анализатори от Goldman Sachs котировките на сорта “Брент” може да се повишат до 80 долара за барел към третото тримесечие на годината (при сегашни цени 62-65 долара).
Така тенденцията е доходът да се преразпределя от горните към долните възрастови групи, от хората с фиксирани (в голямата си част по-ниски) доходи в полза на групите с по-високи доходи.
Така че може да очакваме и повишаване на цените на горивата към крайните потребители.
Това, което може икономически да неутрализира инфлацията, е намаляване на неефективните държавни харчове и постепенно увеличаване на частните инвестиции.
В днешната ситуация обаче сериозен ръст на инфлацията може да се окаже шок за домакинствата и бизнеса.
Важно е да се отбележи, че инфлацията води до увеличаване на цената както на нещата, които купуваме, така и на нещата, които продаваме, в това число основно продажбата на нашия труд – заплатите.
Един от големите икономически въпроси тази година е дали на хоризонта се задава заплаха от висока инфлация.
За тях инфлацията е крайно негативно явление, защото изяжда покупателната способност на спестяванията.
Последващият ефект ще е повишаване на цените на крайните стоки и услуги.
4. Зеленият преход към нисковъглеродна икономика в Европа също е свързан с очаквания за по-висока инфлация. Причините се крият в прогнозите, че в първите години на този преход увеличаването на тежестта на възобновяеми източници в енергетиката ще е по-скъпо за бизнеса, което означава и оскъпяване на произвежданата продукция.
Ако равнището на цените е стабилно, някои стоки може да поскъпват, а други да поевтиняват. През периодите на инфлация влиянието на нарасналите цени е по-силно. Повишаването на ценовите равнища означава, че общата стойност на нашите покупки в потребителската кошница се увеличават. С други думи, покупателната сила на парите намалява.
Звучи притеснително, особено в контекста на напрегнатата ситуация, в която е България. Наблюдаваме рекордни данни за заразени от COVID-19 в последните дни, от друга страна - икономическите проблеми се обострят особено след новото 10-дневно затваряне на редица бизнеси. В тази обстановка очакванията за повишаване на цените на стоките и услугите изглеждат обезпокоителни.
Именно тези интервенции са основен фактор в положителните макроикономически прогнози за БВП тази година както в глобален план, така и за България. С икономическото възстановяване, независимо от изкуствения му характер, се очаква и логичен ръст в ценовите равнища.
Инфлацията носи преразпределяне на доходи между различните групи в обществото. Най-значителен ефект от непредвидената инфлация е прехвърлянето на богатство между хората от различни възрастови групи. Хората под 35 г. по-често са в позицията на длъжници. При тях инфлацията помага при погасяването на неизплатени жилищни и автомобилни заеми и други предмети за дълготрайна употреба.
Проявленията в икономиката ще са преки и косвени. Директен инфлационен натиск ще има за домакинствата и косвен ефект през призмата на повишаване разходите за бизнеса. Ценовият ръст при горивата пък ще доведе до покачване на общите инфлационни нива.
Тези прогнози са свързани със задържане на предлагането от страна на ОПЕК към сегашните обеми, огромните фискални стимули от страна на правителствата, продължаване на режима на санкции към Иран от страна на САЩ. Русия ще увеличи добива, но много леко, защото страната има все по-голяма нужда цената на петрола да е висока.
Това са само част от основните фактори, заради които вероятно тази година инфлацията ще се повиши. В зимната икономическа прогноза на ЕК прогнозната инфлация за България е 1,7% за 2021 г. и 1,8% за 2022 г. Тя ще е генерирана основно от ръста при преработените храни и услугите.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)