Цяр за покварената ни политика! А дано, ама ...

Очакваме да имаме фрагментиран парламент,

Това е кампания без големи алтернативи и без големи залози, която отвращава българите.

Според данните от последното национално представително изследване на "Алфа Рисърч", най-голяма към момента е партията на не гласуващите - 28,2 на сто се колебаят дали да гласуват, при твърдо решили да дадат своя вот 49,6 процента от избирателите. Отделно 16,3 на сто от решилите да гласуват не знаят още за кого. Въпреки изобилието от партии у нас /над 300 регистрирани/ се оказва, че над половината от сънародниците, които имат право на глас, продължават да твърдят, че "няма за кого да гласувам". Защо се случва това и има ли лек за покварената политика в страната ни? Разговарям с професор Анна Кръстева, която преподава политически науки в Нов български университет.Тя е доктор хонорис кауза на Университета Лил, Франция и президент на Политическа и гражданска обсерватория (pol-obs.com).

Избори на излъганите надежди предстоят. Лятната протестна енергия породи огромни очаквания и надежди както на онези, които бяха на площада, така и подкрепящите ги. Тези хора вярваха, че ще бъде излъчена алтернатива на съществуващото изтощено управление, на корупцията, на превземането на държавата, която служи на частните интереси на определен кръг от хора.

Но липсва истинско представителство за промяна, или поне малки заявки за промяна, за да не абсолютизирам. "Демократична България" най-дълго време отстояват своите намерения за системна борба с корупцията у нас, за дълбока реформа в съдебната система и по-твърда проевропйска политика у нас. Има очаквания дали обаче ДБ ще успее да превърне в реалност своите заявки за стабилно мнозинство, което да влияе върху управлението.
Другите нови формации са доста парадоксални.

Но не всичко е чак толкова черно.Видя се, че има много българи с будна гражданска съвест. Има повече открити секции за предстоящите избори за нашите в чужбина. Ще си позволя да дам един съвет на партиите - огледайте си добре програмите, защото особено българите навън ги четат по-внимателно, тъй като не са потънали в нашия информационен поток. Много от организациите още не са публикували своите програми. Има доста жизнен интерес от младите българи към вота. Те се събират, коментират, разсъждават върху политическия живот у нас. Всичко това няма как да не ме радва.

Той е човек на словото, цял живот говори, за да печели вниманието на публиката, а сега избра специфичният моножанр - да мълчи, или да провежда свои монолози в своята медия или в социалните мрежи. Избягва дебати, конфронтации. Това е една нова особеност на предизборната кампания т.г. - кампания на мълчанието, или кампания на монолозите. Припомням, че имаме такива модели и от предишни години. Например Симеон Сакскобургготски, който използваше параван да не говори, опирайки се на неумелото му боравене с българския език.

е израз и сигнал, че гражданите искат България да се промени, да се отлепи от мястото си на най-бедна и най-корумпирана държава в ЕС. Ние, гражданите, трябва да сме бдителни към политиката и да сме критични към нея. Нямаме нужда от розови очила. Преди изборите е времето, когато политиците трябва да дойдат при нас и да ни се отчетат какво са направили от обещаното преди 4 години. И да направят нови заявки за бъдещето, а ние да упражняваме постоянен граждански контрол върху тях по всички линии и насоки. Така няма да могат да унищожават красивата ни природа, както се опитват да правят. Нито да грабят и подчиняват красотите на България на своите частни, корпоративни интереси. Няма да могат и да си създават електорална клиентела с нашите общи пари. Това е в нашите ръце.

но също предпочита да ни залива с поток от монолози, вместо да влиза в дискусии със своите опоненти. Не е красиво впечатлението, които оставя от своята джипка, в която никак не е сериозно да се вози здравният министър, защото това не му е работата. Така че на сцената имаме или мълчание, или монолози, или пък невъзможност да се произведе възпламеняващо слово. Всичко това отдалечава българските избиратели. Също така свеждането на политическото говорене до рудиментарното поведение каквото е това на Воля - те имали само една точка в програмата си и тя е да имали безплатни лекарства за дадени категории граждани. Това какво издава?! Първо, казваш: не ме питайте за нищо друго, защото аз не знам. Второ, това буквално свеждане на политическото до частния интерес на един бизнесмен, е срамно и тъжно. И ми подсеща за класическата фраза на Бертолт Брехт: "Сега всеки може да казва всичко за всекиго и се оказва, че никой не може да каже нищо смислено на никого".