Трябва да имаме два бряга – усърдната и качествена работа и последователността. Мостът между тези два бряга трябва да бъде талантът на всеки човек, заяви тя.
Да се говори за Левски е отговорно. Когато чувам гръмки думи, сянката на съмнение се сгъстява в мен. Значение имат не толкова думите, а тежестта на продукта, който оставяме да говори за нас. Това е свободата, която трябва да постигнем, духовното наследство на Васил Левски – нашите дела да говорят по-силно. Това каза в предаването „Панорама“ по БНТ писателката Здравка Евтимова.
Левски е една вселена. За да се опише една вселена, трябва да живееш в нея, да я познаваш издълбоко и да я обичаш. Може би нямаме качеството на Апостола да считаме другите за свои близки. Мисля, че всички му се възхищаваме, защото все пак всеки носи у себе си нещо от него, каза още Здравка Евтимова.
Не бихме могли да говорим за Левски, ако няма една голяма топлота, голяма обич към някоя река, където човек е израсъл, към някой друг човек, който му е подал ръка, към българското слънце. Тогава бихме могли да говорим и да пишем за Левски, посочи писателката.
)