Доц. Иво Инджов: Часът на коалициите и бедната коалиционна култура

Триото, както и безпартийният политик Борис Бонев положиха големи усилия да посредничат за предизборно

коалиране поне между най-изявените критични към ГЕРБ и ДПС извънпарламентарни формации,

тенденцията коалирането да придобива нови качествени измерения.

Нека си припомним

Раздробеността на новия, която ще бъде най-вероятното му състояние, вещае нови, този път предсрочни избори. Като нищо те ще върнат много от партиите на поправителен изпит по коалиране.

„Неприличното“ предложение на Васил Божков към Слави Трифонов формациите им да се явят с общи листи, поради (някои) съвпадения в програмите им, показа нарасналото значение на коалициите в електоралната битка. След очаквания отказ на Трифонов, чиято партия ще направи политическия си прощъпулник соло, шансовете на „Българско лято“ да прати депутати в парламента клонят към нулата. Те и без това бяха твърде скромни, поради компрометирания публичен образ на патрона й, въпреки аргументираните му критики и призиви за сваляне на „хунтата“, както той нарича режима на Борисов.

Интригата „Божков – Трифонов“ е най-екстравагантната част от пъзела на реденето на коалиции за предстоящите избори. В последния момент се появи още една пикантна, този път реална коалиция. Свободните демократи на седесарския служебен премиер Стефан Софиянски (1997) и… Съюзът на комунистите в България се съюзиха с още три партии в обединението с актуалното име „Граждани от протеста“.
Формално погледнато,

Непосредствено след приключване на официалната регистрация на партиите и коалициите за предстоящия парламентарен вот, помолих за коментар на актуалната политическа ситуация към момента доц. Иво Инджов, експерт по политически комуникации, преподавател във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“.

Дори ГЕРБ, която досега гордо се явяваше и най-често отвяваше конкуренцията си самостоятелно на всички вотове, за първи път ще участват в коалиция - със СДС. Целта е ясна – при големите имиджови щети, които партията на Борисов понесе вследствие на корупционните скандали и антиправителствените протести, широката й периферия е силно свита. Затова добре дошъл е всеки глас в повече – в случая от онази част от градската десница, която е подчертано антикомунистическа и мрази радикалните либерали от „Демократична България“ по-силно дори от „комунистите“.
Да не забравяме, че коалиционерстването вече пусна корени в най-новата българска политическа история. За съжаление досегашния опит не е много окуражителен.

ЦИК регистрира 25 партии и осем коалиции, т.е. партийните сдружения са едва една четвърт от общия брой участници. Преди четири години за доверието на българите се състезаваха 11 партии и девет коалиции, т.е. почти всеки втори участник беше коалиция. Разбира се, тези съпоставки са доста условни: в публичното пространство например никой не говореше за „БСП за България“, а чисто и просто за БСП. Защото маргиналните структури около партията на Нинова нямат почти никаква електорална, дори символна тежест.
Така ще е и на тези избори. Но този пример не може да замъгли

за всеки политически субект, който има реални амбиции да управлява и да променя, но не може сам, дори и с партньор, а в същото време никак не иска да бъде опозиция – парламентарна или извънпарламентарна. Друг е въпросът, че единен демократичен анти-ГЕРБ фронт не беше създаден поради липсата на устойчива политическа култура. Разрушителна беше и ролята на традиционното политическо късогледство в редиците на демократичния спектър.
Да вземем например силно обичаната, но същевременно и силно мразена коалиция „Изправи се! Мутри вън!“. Тя е създадена от формацията на Мая Манолова „Изправи се.БГ“ и Отровното трио, но формални носители са три „стари“ партии: „Движение 21“, „Движение България на гражданите“ и ЕНП. Това особено партньорство цели да капитализира в политическия процес голямата подкрепа, които „Отровните“ получиха по време на антиправителствените протести и популярността, с която се сдоби Мая Манолова като омбудсман.

или направо отвратителния вкус от правителството на ГЕРБ и „Обединените патриоти“ (2017-2021).
Месец и половина преди вота резултатите от по-стойностните социологически проучвания показват, че следващото правителство, на което впрочем се предрича краткосрочен живот, също ще бъде коалиционно. За да може все пак да бъде конструирано, то трябва да бъде подкрепено минимум от три политически формации, а нищо чудно – и от четири. Така се получава, защото доверието на хората към политиците и партиите съвсем е изтъняло. ГЕРБ е силно компрометирана, а вече разединените патриоти ще драпат със зъби и нокти за парламента. Шансовете им са рязко намелели. ВМРО и „Атака“ отиват самостоятелно на изборите – първата като партията с най-голяма тежест в този спектър, а втората от немай-къде. Валери Симеонов и Веселин Марешки с неговата бизнес формация пък се съюзиха в последния момент, придавайки патриотично лустро на новата коалиция. В същото време БСП, въпреки че остава най-голямата опозиционна партия, така и не успя да се позиционира като убедителна алтернатива на ГЕРБ.

които имат шансове да прескочат четири процентната бариера на 4 април. Не успяха заради егоизма на лидерите на „Демократична България“ (самата тя коалиция от три партии: либерална, дясно-либерална и екологична) и желанието на Слави Трифонов да налага антисистемния бранд „Има такъв народ“. Христо Иванов и ген. Атанас Атанасов са се вживели в ролята на пионери на анти-ГЕРБ съпротивата, а Трифонов очевидно счита, че още може да черпи сила от резултатите от популисткия референдум през 2016 г.
Никак не е ясно дали ако „Изправи се! Мутри вън!“, „Демократична България“ и „Има такъв народ“ влязат в парламента, ще успеят да се договорят за съвместни действия за демонтиране на модела „Борисов – Пеевски“, в чието разграждане публично се кълнат под една или друга форма. Още по-малко сигурно е, че ще успеят да си взаимодействат с БСП (за съставяне на правителство) и с ДПС (без подкрепата на червените и партията на Доган няма как да се случат конституционните промени, необходими за радикална реформа на съдебната система).