Голяма част от българите явно вече са преболедували COVID-19, показват социологически резултати на "Галъп интернешънъл болкан" от независимо изследване "лице в лице", проведено между 4 и 12 февруари при 1011 пълнолетни българи в цялата страна. Проучване е част от редовната програма на агенцията.
Всеки десети преболедувал сам определя случая си като сравнително тежък, което корелира и с медицинската статистика.
Анализаторите обобщават данните от проучването, като посочват, че новината е по-скоро добра, близо сме до изход от кризата, ако бързо ваксинираме желаещите, и напомнят да се спазвят препоръките за дистанция, избягване на струпвания и редовна хигиена.
Анализаторите отбелязват, че агенцията е направила много изследователски вълни, които улавят динамиката и интензитета на разпространение на болестта и това дава основание да се направят важни количествени оценки. Данните, представяни от епидемиолозите и НОЩ, се базират на доказани и регистрирани случаи, но много заболели в лека форма не правят тест или правят т.нар. бърз тест в домашни условия и не се регистрират при положителен резултат, а много са и случаите на почти безсимптомно преболедуване, когато на човек му е трудно да установи, че е болен, посочват от "Галъп интернешънъл болкан" и посочват, че именно поради тези съображения демоскопията е много полезна, особено при сравнително ниско ниво на тестване в страната.
Най-много са боледували хората от по-младите възрастови групи, респективно в София и по-големите градове. Най-нисък е процентът на преболедувалите сред възрастните /над 65 г./ и в селските райони. Данните са закономерни на фона на оповестяваната официална информация у нас, коментират анализаторите.
Последното според анализаторите означава, че, като се отчетат вече преболедувалите, реалното желание за ваксиниране у нас всъщност не е ниско. Те припомнят, че данни от мащабното по рода си международно сравнително изследване за готовността за ваксиниране в света на световната асоциация "Галъп интертешънъл" сочат, че по тези показатели България е на средни места в Европа и изглежда близка по резултати до много други източноевропейски страни, т.е. далече е от високо отрицание на ваксините.
Според данните директната готовност за ваксиниране е близо една трета - 27 на сто казват, че биха се ваксинирани, а 48 процента - не биха. Има 24 на сто колебаещи се. Има и около един процент, които твърдят, че вече са се ваксинирали, което съвпада с реалността към момента на проучването.
Те отбелязват като любопитна подробност, че групата на привържениците на властта е по-склонна към ваксинация - явно сред тях декларативното желание за ваксиниране се чете и като доверие, и като лоялност. Макар в случая не това да е водещият белег на разделение, той следва да се има предвид, защото сочи потенциална политизация дори и в тази тема, а това би било опасно, посочват от "Галъп" и отбелязват, че изследването регистрира също, че, към днешна дата, пандемията у нас вероятно ще се отрази на избирателната активност, но не толкова драстично.
Тези, които казват, че не биха се ваксинирали, са най-вече младите групи от София и по-големите населени места. Обоснована е хипотезата, че нежеланието за ваксиниране има и очевидна връзка с факта, че голяма част от тези групи вече са прекарали вируса или не се боят толкова от него, колкото по-възрастните хора, отбелязват от "Галъп".
Конкретната калкулация сочи, че сред онези, които са прекарали вируса, нежеланието за ваксиниране скача до повече от две към едно. А сред най-желаещите да се ваксинират са предимно възрастни хора, очевидно е, че за тях бързо трябва да започне масово ваксиниране, смятат анализаторите.
Според данните 16 процента от пълнолетните българи директно декларират, че са прекарали болестта - леко или тежко. Това означава над 800 хиляди пълнолетни българи, при живеещи постоянно в страната не повече от 5,2 милиона пълнолетни граждани. Изследователските анализи показват, че поне още толкова са и онези, които са прекарали болестта безсимптомно или пък просто не са я декларирали на медицинските власти. Това означава, че в крайна сметка поне около 1, 5 милиона души са тези, за които може да се заключи, че са прекарали вируса, смятат анализаторите, като уточняват, че става дума за близо една трета от пълнолетното българско население, резидиращо постоянно у нас. Те допускат, че най-вероятно разпространението на болестта сред непълнолетните е пропорционално.
)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)