Проф. Николай Радулов: Нужен ни е наръчник за оцеляване в София

16-годишен младеж бе непредумишлено убит от оголен кабел, намиращ се в шахта насред София. Подобни случаи на злополуки, допускани от престъпна небрежност, има не един и два назад във времето. Могат ли софиянци да имат чувство за сигурност и спокойствие в градската среда, която обитават? Кой носи отговорност, има ли контрол и санкции и какви са те? Тези и други въпроси задавам на експерта проф. д-р Николай Радулов. Той е доктор на науките, консултант по проблемите на националната сигурност. Бил е секретар на МВР в правителствата на Стефан Софиянски и Иван Костов. Сега преподава по проблемите на сигурността в Нов български университет.

Градският човек няма как да бъде сигурен и спокоен за собствената си безопасност. Безкрайно лошото снегопочистване през зимата не е по-малко опасно, тротоарите са заледени, а от покривите дебнат ледени висулки. Оказва се, че всеки сезон в София има проблеми, тук говорих за тези през зимата, но през лятото пък хората са изложени на опасности, поради безкрайни ремонти, необезопасени скелета, пролет и есен пък на много места има наводнения, а в София следва масово запушване на шахти и т.н. По трасето на метрото на част от линиите системите за водоотбиване са вкарани във В и К системите на съседните блокове, от което мазетата на хората се наводняват става страшна бъркотия. Напоследък се оказа, че и хидроложките проучвания при строителството на метрото не са направени перфектно, защото една от станциите се наводни.
За всички такива и подобни проблеми оправданието не е и не може да бъде "Просто природа, сезони, време и т.н.". Защото истината е, че просто всички отговорни за тази инфраструктура, за нейното управление и поддръжка просто не си гледат работата.

аз не зная с какво точно се занимават. Но когато и каквото да се случва, те винаги заявяват, че нямали сигнал. Като че тяхната работа е да чакат на гюме от небето да им падне някой сигнал, та да го отработят. Тези служби са огромни - инспекторат, заетите в ЦГМ, пожарната и т.н. Примерно, ако вие работите в ЦГМ и видите огромна дупка насред тротоара, ще я подминете ли равнодушно, защото не ви интересува и вашата работа е да вземате пари от хората.

София е препълнена със служители в общински и държавни ведомства,

които не си мърдат пръста за нищо. Впрочем всичко това е въпрос на политика. Контролът и санкциите са свързани - като няма контрол, какви санкции да има. А и в България наказанията са за най-беззащитните. Пример - вие видели ли сте досега полицията да е упражнила насилие върху някой истински бандит! Не, няма, посягат и бият само очилатковците от протестите. Да не говорим, че и някои от бандитите са бивши служители на МВР, които твърде често минават от другата страна на бариерата след като се уволнят от служба. За такива хора няма политика как да се развиват след като излязат от системата. По-често го няма духа на колегиалност в тази затворена система.
От заетите в редовете на противопожарните служби пък съм чувал, че там отдавна

са занемарили проверките на градската инфраструктура, свързана с ток и вода.

Не са редки случаите, в които се дават пари на ръка на служителите, а те "проверяват" отгоре-отгоре обектите. И после стават разни произшествия. Спомняте ли си трагедията на пързалката до стадион "Васил Левски", където преди близо 20-тина години загинаха деца! Оказа се, че виновни няма, всички са затваряли очите си за всичко. Така беше и с трагедията на фонтана на площад Славейков, където пак от ток на 3 май, 2005-а година, във фонтана загина 34-годишният фотограф Веселин Маринов. Виновни нямаше, всички обвинени бяха напълно оправдани. Подобна ужасия преживяха и близките на двете жени, загинали от рухналата стена на "Алабин". След 14-години влачене на съдебното дело, се оказа, че виновни няма и т.н. и т.н.